Където и да ида

По Дебелянов

където и да ида
все тази нощ във мене
и нищичко не вѝда
от черното затмнение

когото и да мόла
не мой да ми помогне
и тъжен съм и болен
и Смърт ме тъмна погна

единствен зине гроба
за мен е той отворен
далеч от всяка злоба
далеч от всички хора

Стихове

любими мои стихове прекрасни
защо ми пречите
в човек разумен да порасна

така сте вие нежни и заразни
подобно Вечности
изпълнени със думи празни

защо се криете
зад рими и зад стъпки

защо магията
не цъфва като пъпка

защо ме мъчите
ах вие мънички затвори

защо се пъчите
пред малкото ми близки хора

защо умирате
когато моля ви да се родите

защо е лирата
оръдие погубващо ми дните

любими мои клетчици красиви
защо съсипвате
мечтите детски - още живи

така сте вие тъжни и горчиви
любов описвате
а тя далеч от вас загива

За вас любими

Боли ме!
Ах, само как ме боли!
Чувствах сякаш
винаги с мен сте били...
На утрото в лъчите,
на мрака
в тъмните мъгли...
На вас аз можех да разчитам.
А днес се срути замъкът
игли
забиват се в плътта ми нежна
угасва пламъкът
надежда
вече няма
една
голяма
рана
само
кърви и със кръвта ми
изтичат стихове и рими.
За вас, любими!
Боли ме!

Любими стихове

любими стихове
простете че забравих ви
но вие тихичко
у мене днес се раждате

на помощ музите
превръщат се във капчици
така контузих се
догонил ви - глупачета

сега ме галите
със свойте нежни пръстчета
и в мен заспалите
мелодии възкръсват пак

Игра

животът е игра
и всички сме играчи
но как да разбера
какво смъртта ни значи

Discord

животът ми се пълни със душѝ
но няма ги лицата
навярно лесно е да се греши
сред пълни непознати