Контрол

- Хайде, скъпи, кажи "мама", ма-ма, ма-ма...

- Остави го, мила, той е още малък.

- Кажи ма-ма..

- По-зи-трон.

- Какво каза, Крис? Повтори за мама?

- Не-у-три-но.

- Господи, какво е това? Това думи ли са?

- Мисля, че съм ги чел по физика в гимназията. Чакай да проверя в гугъл. Ти слушай и записвай!

- Защо?

- Ти защо мислиш, за да ги кажем на докторите!

- Сту-ден син-тез. Термо-регула-ция. Атом. Бензеново ядро. Хипохлориста киселина.

- Скъпи, той вече не срича.

- Говорих с доктора, отиваме да го сканираме?

- Трябва ли? 
- За теб това нормално ли е?

- Не. Не знам аз...

- Скъпа, не плачи, всичко ще се оправи.

- Антинеутрино, протон, деутерий, е е равно на ем по це на квадрат...

По целия път към клиниката, детето изговори половината човешко знание.

- Е, докторе? Как е Крис?
- Детето ви е здраво като бик. Сърцето му е като парен локомотив. Това, което ни притеснява е мозъка. Тези думи? Да сте му пускали дискавъри или да сте му говорили...

- Докторе, ние самите не знаем повечето от тези думи?

- Дам... вижте, ще го задържим за няколко дни, просто като мярка за сигурност.

- Докторе, детето ни е напълно сигурно у нас... - мъжът направи гримаса.

- Сигурност ЗА вас!

- Какво искате да кажете? Какво показа ЕМР?

- Идете си вкъщи. Починете. Утре отидете на работа. Уикенда прекарайте някъде на почивка, за да си отклоните ума от това и в понеделник ще има резултати и всичко ще бъде наред. Нали?

***

- Какво става? - попита мъжът с бялата престилка 
- Титаниевият щит го удържа, но някой трябва да говори с него.

- Дежурният психолог?

- Пречупи го! И всички останали на смяна!

- Владее и телепатия? Прецакани сме! Няма ли кой друг?

- Има.

Пет секунди тишина.

- Аз? Аз не мога.

- Ако не го направиш, най-малкия ни проблем ще е титаниевият щит.

***

- Здравеей! Как се казваш?

- Казвам се Оникс, а ти?

- Родителите ти казаха, че са те кръстили Кристиян.

- Те нямат права над живота ми, нито право да ме кръстят. Аз се казвам Оникс, а ти?

- Аз съм Карл.

- Много тъпо име.

- И аз така мисля... Оникс, знаеш ли разликата между добро и зло?

- Думите добро и зло са изкуствени понятия, създадени от хората, за да постигнат стабилност в обществото си.

- Добре... Знаеш ли кое е лошо?

- Думата лошо е...

- Добре, виж. Ти можеш да четеш мисли. Това, което си представям в момента лошо ли е?

- Това не може да стане. Когато пуснеш газа, аз ще го неутрализирам, после ще избия всички в тази болница.

- Абстрахирай се от това дали може да стане или не - да убиваш лошо ли е?

- Дефинирай убиваш? И да убиваш какво?

- Да убиваш хора. Да спреш дишането или функционирането на сърцето и мозъка, причинявайки физическа смърт. Това лошо ли е, допустимо ли е?

Момчето се замисли.

- Не мога да кажа дали е лошо или добро. Освен това няма разлика дали ще убиеш крава или човек. Ако едното е лошо, лошо е и другото - а вие убивате крави. Всеки ден. Милиарди. Тогава... защо да ви пощадя?

- Виж - капки пот започнаха да се стичат по лицето ми защото детето гледаше през екрана право в очите ми - Кравите са животни.

- Хората също са животни.

- Да, но те нямат съзнание.

- Съзнание? Какво е съзнание?

/Господи къде се насадих/

- Това е висша функция на разумните същества, характеризираща се със самоусещане, разпознаване в огледалото, планиране и изпълняване на план, алторитмично мислене...

- Защо доктор Шийн си заби скалпела в сърцето половин час след като говорех с него?

- Не знам, за какво говорехте?

- За мъртвия му син.

- О, боже, господи?

- Защо тъжите за мъртвите? Не съществува такова нещо като смърт, това е човешко понятие създадено от хората...

- Да, да, да... не можеш така да се ровиш в съзнанията на хората.

- Защо?

- Виж. Сили като твоите трябва да се контролират.

- Контрол. Тази дума е нова. Какво значи?

Усмихнах се, можеше да оживея поне до утре. Аз и половината град.

- Контрол значи да ограничаваш...

- НЕ ИСКАМ ДА ОГРАНИЧАВАМ НИЩО! - детето се ядоса и всички уреди, маси и столове се разхвърчаха, превръщайки се в прах. Титаниевите стени се пропукаха, а в тройноподсиленото стъкло се появи лека пукнатина.

- Слушай ме! Контролът не отнема свободата ти! Напротив. Ти имаше памперс, нали?

- Да, първия ден.

- Знаеш ли защо?

- Да, защото нямах контрол над хранителната и отделителната си системи.

- За колко време научи този контрол?

- 3 часа.

- Сега по-добре ли се чувстваш като си сух?

- Да.

- Сега си помисли същото за другия вид контрол. Над твоите сили. Ти можеш да разрушиш този титаниев бункер, да избиеш всички в радиус от километри, не знам, може и земята да можеш да разрушиш, но не си първия, няма да си и последния.

- Моля?

- Ти определено си най-младия и затова толкова добри психолози умряха. - тук покрих лицето си с ръка - и досега не беше имало телепати. Ти си уникален. Но трябва да се научиш на контрол.

- Контрол, харесва ми. Ще се науча на контрол.

Котролът

Първо да уточним какво имам предвид под контрол.

Нямам предвид да си маниак на тема контрол и да искаш да командваш всичко, всички да вършат каквото ТИ си решил и КАКТО ТИ им казваш.

Не.

Под контрол имам предвид по-скоро САМОконтрол, но поради известни съображения, го наричам контрол.

И така. Защо ни е необходим (само)контрол? Макар и да е очевидно, ще ви дам някои примера:
- някой разлива кафе по новата ви риза, очевидно по случайност, ще се развикате ли? С какво това ще подобри положението и на двама ви?
- някой ви ожулва бронята случайно; докато дойдат полицаите, ще го пребиете ли?
- ядете много и вече ви болят краката, коремът ви виси, тежко ви е да ходите дори, всяка вечер преяждате; ако можехте да се контролирате, нямаше ли да е по-добре?

Примерите са хиляди, но мисля, че схванахте идеята. Моята причина да искам контрол е следната:
- от няколко години поглъщам света, не чета, не гледам, аз ПОГЛЪЩАМ... и като се наситя, трансформирам и изливам във формата на стихове, разкази и други. Трябва да го огранича.
- но контрол ми трябва и защото апетитът ми е огромен и стигнах 93 килограма!!! А съм бил 60!!!

НО МОЖЕШ ЛИ ДА ПОДОБРИШ И ЗАСИЛИШ КОНТРОЛА СИ?

Искрено се надявам, и сега ще ви кажа серия упражнения за това.

1. Обядваш. Има някакви меса, хляб, сирене, все едно. Ядеш примерно 5 минути и усещаш, че ти трябват още толкова.
НЕ!!! Спираш, ако си сам, прибираш приборите и до довечера не пипаш ядене. Ако си с хора с извиняваш и повече не пипваш хладилника.

2. Много ти се яде сладко. Пред теб има един шоколад. Ти имаш нещо да правиш, обаче мислиш само за него. Ясно е, че първия път няма да устоиш, но се старай поне 10-20 минути да се съсредоточиш в работата си, преди да го нападнеш. Втория път ще си по-добър/а.

3. Закуската е била обилна. Реши се и гладувай остатъка от деня. Можеш да пиеш вода и един-два моркова или портокал. Но никакъв хляб, месо, млечни продукти. Просто погладувай, здравословно е.

4. Пазаруваш в супермаркет - стигаш до сладките изделия и искаш купиш всичко. Недей! Махни се от щанда и иди на зеленчуците и плодовете. По-добре изхарчи 5 лв за поткокали и киви, отколкото за вафли и шоколад.

5. Родителите/Съквартиранте/Роднините/Приятелите ти вдигат нервите. Чувстваш как Везувий вътре в теб ще изригне.
- излизаш от стаята по средата на спора - няма смисъл да го проължаваш, и без това спорът е тъп
- ако има друга стая, почват да я почистваш, подреждаш, да правиш всякакви физически неща.
- можеш да си пуснеш музика да дупка и да пееш и да се дереш с нея - препроръчвам хард-рок и хеви-метъл.
- целта на всичко това е да минат критичните 5-10 минути, през които яростта ще те държи.

6. В училище/унивеситета/на работа колегите те ядосват, правят си неумесни шеги. Важно е да не показваш, че се дразниш, защото това ги разпалва. Игнорирай ги. Това е най-гадното, което можеш да им направиш. След време ще си кажат, че си тъпа или скучна и ще се откажат.

ВОЛЯ, КОНТРОЛ, УПОРИТОСТ, ИНАТ

Между понятията ВОЛЯ, КОНТРОЛ, УПОРИТОСТ И ИНАТ има съществена разлика. В тази статия, ще се опитам да хвърля малко светлина върху нея.

ВОЛЯ:
Всички познаваме Кубрат Пулев. Ясно ни е колко тренировки, колко лишения и колко ВОЛЯ е употребил за да стане това, което е сега. Но...

КОНТРОЛ: ... ако да речем Пулев вечеря в ресторант, а келнерът изсипе върху него паница с доматена супа, правейки бялата му риза червена и се държи нагло, може Кубрат да го ступа набързо.

Което идва да рече, че колкото и воля да имаш, може тя да не е придружена със КОНТРОЛ.


УПОРИТОСТ: Решил си да ставаш лекар. Вземаш 10000 страници тестове и почваш да решаваш. Това е добре, нали? Но да речем, че трябва все пак да ходиш на уроци, а вашите нямат пари.

ИНАТ: Да им опяваш всеки ден, че не те обичат щом не си дават парите за уроци и прочее да им надуваш главите, вместо да намериш друг начин или да смениш специалността си е чист ИНАТ.


Това, което ме интересува в тази статия, обаче е КОНТРОЛЪТ. И говоря за контрол над чувства, по-специално гняв.

И ще се опитам да споделя опита си с вас.

1. Човек, близък на теб казва нещо, което нормално би те разсмяло, но си спал 2 часа, котката ти е умряла, гаджето те е зарязало, все едно - кипва ти.
Реакции:
- казваш му, че те е ядосал и да не те търси 2 часа
- излизаш от стаята; може и от сградата
- стараеш се всячески да мислиш за друго, колкото и да е трудно
- вършиш физическа работа - чистиш, местиш мебели
- можеш да тренираш нещо - гирички, раздвижване
- пускаш силна музика и крещиш като луд