Стих по Лолита

във езеро двама се носим
ти ми се плезиш
задаваш въпроси
ти си дете
аз съм просяк
прося от тебе любов
- като картоф е носа ти
- краката ти са космати
звънлив е смеха ти
не те заслужавам
понякога мисля си
кого заблуждавам
толкова чиста си
бяла и искрена
аз те изсмуквам
като кърлеж съм
не съм първият
знам
който приела си
там
в свойта невинност
хайде да пием
скоч и илюзии
за да прикрием
всички контузии
които си причиняваме
сега причернява ми
губя те
любя те
ти си единствена
ти си моята болест
долорес
лолита
лола
ло
гледам те през
тъмното стъкло
гола

влез

Лолита

Привет отново на всички!

Първо да се представя. Аз съм Долорес Делакроа (dolores delacroix) - ако така се пише на български. Баща ми се запознал с майка ми на Слънчев бряг, правили това-онова... и се наложило да се оженят. И една хубава юлска сутрин в 9.00 на хилядо деветстотин деветдесет и шесто лето господне, се родило това изморяващо същество, чиито глупости четете в момента. Първите си 2 години прекарах в едно гето в Париж - баща ми живееше в дупка, пропита с урина, кръв, боклуци, използвани кондоми и спринцовки. Но когато навърших 3, майка ми явно го е убедила да се преместим тук, в България. До 6-тата си година живях в София, но шумът там не понесе на майка ми, която е от Пазарджик, затова дойдохме тук, в апартамента й. 

Започнах училище на 6 години, защото още на 4 можех да сричам, а на 5 и половина четях свободно. Водя се bilingual, това значи, че имам два майчини езика, а дори три, защото баща ми беше французин. Пиша стихове и разкази от 13 годишна възраст, но тези на английски са много по-добри от българските и по тях има написани песни. Правя преводи от английски на български и обратно, но никога на техническа литература, защото е mindnumbing. Френският и руският ми не са на желаното ниво, но ги развивам всеки ден с песни, филми и книги.

Детството ми беше прекрасно! Не помня нищо от Париж, а първият ми съзнателен спомен е как едно малко съседко момче ме целуна по бузата, а аз се изчервих и избягах и не исках да ходя на градина цял месец. Да, много вода изтече от тогава.

Както вече ви казах, в основното училище - Никола Фурнаджиев, ми беше много скучно, защото можех да чета гладко и учителката - всички от персонала ме обожаваха - ми даваше да чета приключенски романи от Майн Рид; заглавия като "Приказка без край", "Отнесени от Вихъра", "Гордост и Предразсъдъци"... израснала съм с книгите на Блага Димитрова, Павел Вежинов, Димитър Димов, Иван Вазов; поглъщала съм Яворов, Вапцаров, Дебелянов, Гео Милев, Смирненски.... хиляди са, няма да ми стигне нощта да ги изброявам.

В Стефан Захариев ме приеха по три начина:

1. От състезанието Кенгуру.

2. От високия ми успех по български.

3. От едно външно оценяване по математика.

В Захариев беше супер в началото. Аз съм много стеснителна и срамежлива и не говорех с никого. Но съм и много.... как да кажа... сладка... това не са мои думи. И когато отрязах половината от групата ми, започна АДЪТ. Заяждания, клюки, интриги.

Плакала съм по цели нощи. Все едно.

В 5 клас преминах националния кръг на олимпиадата по математика с 20 точки, максималния брой. В шести едва минах втори кръг. А в седми само първи, вярно с 18 от 20, но втория ме затрудни. Участвах в олимпиади по физика, химия и английски в Захариев с променлив успех.

После ме приеха в МГ-то с бал 35.50.

В МГ-то нещата не бяха по-розови. Балът ми беше един от най-високите и влязох в класа с информатика, математика, английски.

В началото помагах на всички по математика, английски, френски, пишех им есетата и домашните. Но когато един ден ми звъннаха в 3 през нощта за някакъв "проект по физика за утре до обяд в 24 кабинет" да съм направила, чашата преля. Затворих телефона и да другия ден с леден глас им заявих, че от мен повече нищо няма да получат, че са тъпи използвачи и за мен вече не съществуват.

Тогава започнаха отново подигравките, "бъзиците", подсвиркванията и неприличните жестове.

- Ей, курвенце, колко взимаш за свирка?

- Гладна ли си? Искаш ли да ми опиташ кренвирша?

Това са малкото от по-цензурните, другите се опитвам да забравя.

Не отидох на абитуриенския си бал. На уречения ден седях в едно кафене близо до Елбрус, пиейки спрайт и наблюдавах жалките, алчни, подли и противни същества, които щяха да се напият като свине, да изхарчат ХИЛЯДИ за една нощ за скъпо "марково" уиски, което е разредено с вода и спирт от 60 стотинки литъра; за вход в някаква пропита с цигарен дим дискотека или клуб, където ще слушат Ивана или Галена - без мисъл, без чувство, като най-обикновени животни. 

И ако това дотук струва около 1000 лв с костюма/роклята, добавете още 100-200 за пътни, за трева, още пиене и евентуално да ги измъкнат под гаранция, или пък ако припаднат на някоя пейка и им вземат всичко - останалите пари, документи, обувки, сако, панталон...

[Затова не отидох. Защото тези хора са ми скучни. Те са ограничени и тъпи; смятат, че всичко се купува с пари и си заслужава да се живее само заради секса, яденето и властта. Ако бях телепат, щях само след едно докосване до съзнанията им, да блокирам двустранно достъпа. Или да им унищожа фронталния лоб. Не съм, слава богу!]

Общо за бала отиват хиляди левове, минимум 2000, че и повече!

За какво?

Защото са завършили една пиклива гимназия? Това прави те Някой?

Защо не използваш тези пари да си наемеш квартира - ако си тъп и не можеш да влезеш в общежитие - и да почнеш да опознаваш града, в който си приет? Защо не ги пазиш за учебници, помагала? Защо не... ги използваш за нещо по-разумно и рентабилно? Иди разгледай Рила или Родопите, тъп копелдак! Извинявам се за езика, просто ме дразнят такива пикливи фукльовци.

Все едно, залегнах над уроците и ме приеха 4-та под ред в класирането за единствената специалност, която исках от ПУ - Софтуерни технологии и дизайн. Само на още едно място кандидатствах - СУ, Софтуерно инженерство, там бях 8-ма под ред и щях да вляза дори на първо класиране, но и аз, като майка ми не понасям София.

Специалността е нова и засега ми харесва адски много. Но най-важното - тук далеч не съм най-умната, което не само ми дава стимул, но и ще намали интригите. И вече имам добри приятели, с които излизаме и се забавляваме много. Пловдив е страхотен град, пълен с чудесни, млади и добри хора!

Благодаря ви за вниманието!