Посвещавам на тези,
на които са силни душите:
на хората с протези,
на онкоболните,
на тези на легло,
които не глези
животът.
Нито пък околните.
Посвещавам на тези,
които крият сълзите
пред другите.
И се усмихват престорено.
А се пълнят с чернилка сърцата.
На онези, на които
не стигат думите
да опишат теглата.
Посвещавам на тези,
на които е тежка съдбата!
Станете!
Станете майки и бащи,
онеправдани.
До кога ще чакаме
правда да настане?
До кога ще чакаме
отгоре някой да реши.
Това са нашите души!
И тези на децата наши!
Ний сме хиляди,
само с брой ще ги уплашим!
Стига вече покорство,
и ние сме хора.
Станете!
Станете майки и бащи,
децата си да защитим!
на които са силни душите:
на хората с протези,
на онкоболните,
на тези на легло,
които не глези
животът.
Нито пък околните.
Посвещавам на тези,
които крият сълзите
пред другите.
И се усмихват престорено.
А се пълнят с чернилка сърцата.
На онези, на които
не стигат думите
да опишат теглата.
Посвещавам на тези,
на които е тежка съдбата!
Станете!
Станете майки и бащи,
онеправдани.
До кога ще чакаме
правда да настане?
До кога ще чакаме
отгоре някой да реши.
Това са нашите души!
И тези на децата наши!
Ний сме хиляди,
само с брой ще ги уплашим!
Стига вече покорство,
и ние сме хора.
Станете!
Станете майки и бащи,
децата си да защитим!
Няма коментари:
Публикуване на коментар