- Кога ще се върнеш?
- Знаеш, че не мога да се върна. Имат нужда от мен тук.
- Аз имам нужда от теб!
- Зная. Но за момента не мога да направя нищо. Съжалявам.
- Не, не бива да съжаляваш, просто така стоят нещата.Трябва да прекъсвам. До скоро. Обичам те!
- До скоро.
- Какво, за мен няма ли обичам те?
- Виж, казах ти, не знам какво би се получило, ако можехме да бъдем заедно. Обучавахме се заедно, но тогава ти нищо не каза и не направи. Защо?
- Бях глупак.
- Не, просто не му беше времето. Съдбата си знае работата.
- Съдбата... Не вярвам в съдбата. Съдбата е извинение за ленивите да се оставят на течението на живота...
- Виж, ще ти мине, с времето. Ще си намериш момиче, което да е по-близо от пет хиляди километра. Може и да е от твоите.
- Но аз не искам да ми мине. Не искам и друго момиче. Искам теб!
- Съжалявам, но не можеш да ме имаш. Наистина... съжалявам.
- И аз...
- И аз... искам кафе, Мария.
Даниел се върна към програмата, която пишеше. Отначало мислеше, че никога няма да може да работи така, но постепенно свикна.
- Даниеле, усетих, че пак си мислиш за нея, какво стана, нали щяхте да „късате”.
- Иване, познаваме се от пет години, за това време колко пъти ти казах че кавичките наистина ме дразнят?
- Мии... Около един зилион, Даниеле!
Усмихнато лице.
- Ще видиш ти! Добре, казвай какво е толкова важно, че да не може да ми го съобщиш по видео-чата.
- Добре. Утре ще има Проверка. И да знаеш, че ще бъде много по-добра от последния път. Тези мъгъли стават все по-добри в технологиите, гледай да не те открият.
- Иване, слушай ме внимателно. Ти не си магьосник. Ти си телепат. И то не особено добър, по отношение на следването на прости заповеди. Наричай ги както всички нас – неутрални.
- Швейцарци да ги наричам, значи?
- Виж, нямам време за глупости. Доскоро.
- Доскоро, Даниеле, и недей да си мислиш много за Ея, че току виж хванали някой ваш „разговор”.
- Рррр!
Тиранозавър, който хапе във въздуха.
- Чакай, могат ли вече да засичат разговори?
- Не, спокойно, но скоро – кой знае? Господи, как мразя технологиите!
- Да, затова и стана програмист, нали?
Смеещо се лице.
- Нали трябваше да прекъсваш? Изпращам ти и данните за Проверката...
- О, да, вярно. Благодаря...
- Благодаря... Мария. Две, захарчета, нали?
- Разбира се, както винаги - две.
************
- Пак ли си говори с него?
- Той се свърза с мен. Знаеш как.
- Не разбирам, при целите налични технологии, защо все още използвате този вид комуникация?
- Даниел мрази технологиите. А и аз не ги обичам много. Те ни въвлякоха в това.
- Какво е положението с вас двамата?
- Не знам, Катя, наистина не знам. Иска ми се да го чакам, но тук е страшно. Тук всеки трябва да си има някого, нали знаеш?
- Тези телекинетици са много странни, освен това... сещаш се... са непропорционални...
- Ууу, Катя, колко си безсрамна!
- Просто ти казвам истината, Ея. Момчето е добро. И се бори за добра кауза.
- Ние всички се борим за добра кауза.
- Наистина ли? Замисляла ли си се някой път по-сериозно... Какво всъщност правим тук?
- Помагаме на нашите братя, разбира се. Катя, ние сме Лечители, това е нашето предназначение!
- Ами Даниел? Той просто прави услуга на Другите. И междувременно си гледа кефа.
- Не бих казала, че да се опитваш да работиш докато хиляди гласове ти минават през главата е точно „гледане на кефа”. Той не прави услуга на Другите, а на цялата планета. А освен това там е територия на неутралните. Пълно е с микрофони, камери и всякакви мръсни технологии... А и нали знаеш за Проверките... Господи, моля се да не го хванат...
- Значи все пак мислиш за него...
- Катя, имаш ли идея колко хубави картини, стихове и звуци ми праща той всяка седмица... имам чувството, че отделя цялото си свободно време, колкото и малко да е то... тишината в главата му... за мен. Няма как да не си мисля поне малко за него. Само ме боли, че не мога да отвърна на чувствата му така както той се надява...
- А защо не можеш?
- Ами защото съм на пет хиляди километра и може никога повече да не се видим...
- Но можеш поне да го зарадваш. Хайде, Ея, хвърли му кокалче.
- Той е телепат, Катя. Не мога да го излъжа.
- Пристигат.
- Да се залавяме за работа...
************
- Драги колеги... Тук сме за да присъстваме на редовната Проверка. Както знаете, мутантите са повече от всякога и най-лошото е че все още някои от тях се крият сред нас. Отцепниците скоро ще бъдат ликвидирани, но трябва да се справим и с телепатите, които подриват...
- Сенаторе, откъде сме толкова сигурни, че телепатите са заплаха за нас? А и останалите, все пак те само се защитават. Досега не са направили никакви опити за нападение...
- Префект Джонсън, телепатите могат да се ровят из главите ни, да ни внушават мисли, те могат в скоро време да управляват цялата планета, ако не ги спрем... Технологиите напреднаха до такава степен, че вече създадохме лекарство, което може да потисне дяволските им сили за около час. Освен това нашите Проверки стават все по-успешни и скоро ще можем да ги ловим като мишки... и да ги изследваме...
- Сенаторе, струва ми се, че вие просто искате да се доберете до възможностите им и да ги използвате за...
- Префекте, ще ви помоля да се въздържате от подобни твърдения, които са напълно безпочвени. Да ви припомням ли какво е наказанието за действия против общото благо...
- Не, не е нужно, Сенаторе. Извинявам се пред Сената.
- Добре, да започнем с Проверката.
*******************
- Е, как върви?
- Ами добре. Нали знаеш, все същото... те ни затрупват с ракети, роботизирани танкове, самолети и всъдеходи, а ние ги спираме и разрушаваме. Страх ги е да пращат войници, защото мислят, че има телепати сред нас... Я ми обясни още веднъж, защо няма телепати сред нас?
- Защото ние никога не се събираме на едно място. Опасно е. А и не трябва никой да разбира истинската ни самоличност. Телекенетиците и Огнярите са повече, освен това те нямат толкова важна работа като нас...
- Даниеле, учили сме история, но така и не разбрах защо се е случило всичко това... на лекциите ни говореха за Другите – Пазителите и Разрушителите, но те за мен представляват нещо отвлечено, нещо нереално. Аз никога не съм ги виждала или говорила с тях... Ами ти?
- Трябва да разбереш, че Пазителите не са като нас. Те изобщо не са хора. Не мислят като хора, разумът им не е обременен с болка, страх, алчност... те не могат да се възпроизвеждат, затова умовете им не са в постоянен плен на нагона... При тях няма постоянен страх от смъртта. Те просто не са хора, Ея.
- А ние сме, така ли? Наричат ни мутанти, отцепници, мислят, че сме зло...
- Нищо, свиква се...
- А най-ироничното е, че ние... тоест, вие ги пазите и всъщност вие сте единственото, което стои на пътя на Разрушителите и края на света... това е толкова несправедливо...
- Ами какво да ти кажа, Ея, живът не е честен. Никога не е бил, и никога не ще бъде...
- Но защо не им кажете?
- Ти сама каза – наричат ни мутанти, отцепници, никога няма да ни послушат. Освен това Пазителите са наредили да не издаваме на неутралните за съществуването им...
- Но защо? Та те са неуязвими...
- Виж, Ея, има доста неща, които не разбираме... И може би така е по-добре. Никой смъртен не може да разбере Пазител. Ние сме тук да вършим това, което изисква нашето предназначение...
- Да, прав си.
- А сега, моля те, погледни в огледалото.
- Мога просто да се свържа с теб по видео-чата и...
- И да ни засекат и да ме превърнат в лабораторна мишка...
- Добре де, добре... Така.
- Прекрасна си!
- Ами ти?
- Мен няма какво да ме гледаш. Аз съм си същия.
- Ами и аз съм си същата.
- Не, забравяш че виждам през очите ти, тоест, пречупено през твоето съзнание, а твоето съзнание непрекъснато се променя, всъщност никога не съм виждал нещо толкова сложно и красиво като твоя ум, Ея!
- Благодаря. А сега трябва да тръгвам. Пристигат още ранени.
- Добре, до скоро.
*****************
- Резултатите от Проверката са незадоволителни. Мозъчната активност през определени часове от деня не ни доведе до уличаване на никой със сигурност. Имаме няколко заподозрени, които в момента разпитваме и които вече са под действието на лекарството.
- Това е добре, Префект Иванович. А какво става с отцепниците?
- Те все още държат фронта срещу нашите роботизирани кораби. Досега нито бомбандирането, нито ядрените ракети, нито танковете, самолетите, всъдеходите, нито дори бактериалните оръжия не дадоха резултат...
- Защо не стана с бактериалните оръжия?
- Ами както знаете, те са облечени в някакви странни костюми, с които излизат на повърхността. Очевидно те имат някакви непознати за нас свойства. Снимките от сателитите не са достатъчно точни, за да се различат някакви по-големи детайли.
- С какво друго разполагаме?
- Ами има възможност за прокопаване на тунели, директно до бункерите им, но телепатите им ще ни усетят още отдалеч...
- Зарежете това. Друго?
- Но най-голямата ни надежда е спътникът „Окото на Ра”. Това е спътник, който има на борда си лазер, с който можем да изпепелим всичко до около сто метра под земята...
- Как върви проектът?
- Скоро ще бъде пуснат в орбита...
- Ами телепатите, те ще опитат да го спрат!
- Проектът е строго секретен и никой няма достъп до информация за него, дори повечето разузнавания...
- За бога, Префект! Те са ТЕЛЕПАТИ! И освен това от доверен източник знам, че имат хора дори в правителството!
- С цялото ми уважение, Сенаторе, ако знаеха за него, не мислите ли, че щяха да саботират самите планове?
- Няма значение! Докато не излезе в орбита, проектът е в опасност! Искам да бъдат взети всички мерки проектът да остане секретен. Проверете учените, проверете хората, които отговарят за пускането. Проверете ги добре!
- Но, Сенаторе, няма как да разберем кой е вербуван и кой не, дори да ги разпитаме.
- Не ме интересува! Ще намерите начин! Сенатът се разпуска.
**********************
- Здравей.
- Здравей, как мина Проверката?
- Нямат нищо срещу нас. Технологията им иска доста усъвършенстване, за да ни открият. Лошото е, че напоследък Потенциалните стават все по-трудни за контролиране. И не е само при мен, а при всички телепати. Явно психологията също напредва с бързи стъпки. Господи, как мразя науката!
- Науката ни е превърнала в доминиращия вид на планетата...
- Глупости. Науката... добре де, признавам, че досега ни е била полезна, но вече не. Ние с теб сме последното звено към Другите, а те нямат нужда от наука, от познания, философия или каквото и да е... Те са Богове!
- Но ти сигурно имаше да ми казваш нещо, извинявай че те отвлякох от темата...
- А, да. „Окото на Ра” е много близо до пускане в орбита. Вече съм уведомил твоите началници. Ще се наложи да организираме атентат.
- Атентат? Искаш да кажеш да предприемем действия срещу неутралните? Но това е...
- Против клетвата ни, да! Но се боя че нямаме избор...
- Пазителите не могат ли да направят нещо?
- Те имат друга работа, а и от известно време не можем да се свържем с тях... Как върви при вас, има ли някакви жертви?
- Никакви. Ние Лечителите си вършим много добре работата...
- Фукла!
- Мислокрадец!
- Мислокрадец ли?
- Фукла ли?
- Ами... добре де, извинявай, беше само шега.
- И все пак... Какво ти говори липсата на жертви?
- Че вие Лечителите си вършите много добре работата... Чакай, усмихваш ли се?
- Да, как разбра?
- Усетих те. Виж, може да прозвучи нахално, но... може ли да изпитам едно от излекуванията, които правиш?
- Може разбира се, стига и ти да ми разкриеш част от нещата, които ти се въртят из главата.
- Няма проблем.
- Добре , ще започнем когато пристигне някой ранен...
- Здравей, Ея, изглеждаш добре.
- А ти приличаш на швейцарско сирене, Зак.
- Ами не можах да спра една бомба и шрапнелите ме надупчиха. Трябва да подобрим тези костюми. Добри са срещу лазерите, но шрапнелите ги продупчват като нагрят нож масло. А да, провери ме и за бактериална инфекция, защото целостта на костюма ми... Е, ти сама виждаш. И стой зад стъклото.
- Няма проблем.
Ея протегна ръце и цялата засвети.
- Усещаш ли, Даниеле?
- Значи това е Абсолютът?
- Именно.
- Какво е това?
- Когато използваме Абсолюта, за да създаваме материя, трябва да си представяме абсолютно всичко много точно. Иначе няма начин. Създаваме го от самите кварки, после протоните, електроните и неутроните и така... спиралите на ДНК-то...
- Значи това в момента са белите и червените кръвни телца?
- Да, именно. Аз ги създавам по модела на вече съществуващите...
А сега да затворим раните... Така. Добре, Зак, а сега да проверим за инфекция...
- Уау, явно доста си учила биология...
- Пет семестъра. Докато ти си губи времето с психологията.
- Психологията е много важна, Ея. Без нея нямаше да можем да контролираме Разрушителите и тогава Сенатът щеше да е последната ни грижа...
- Мислех, че те са грижа на Пазителите.
- Принципно да, но честно казано не знам къде се намират или какво правят в момента и ако има пробив просто не знам какво ще стане...
- Не мисли за това.
- Добре, Зак. Готов си. Отивай да почиваш. Има кой да те замести, нали?
- Да, Ея. Благодаря, чувствам се като нов.
- Донякъде си...
- Ея, разкажи ми по-подробно за Абсолюта. Изучавал съм го, но не разбрах много в курса на обучението. Пък и досега не бях го изпитвал.
- Ами добре. Ще започна от нещата, които вероятно вече знаеш... Абсолютът е навсякъде около нас. Той не е нито материя, нито енергия, но чрез него могат да се контролират и двете. Доколкото знаем, никоя технология не може нито да го улови, нито да го използва. Затова обикновените хора никога няма да го почувстват или видят.
- Ти виждаш ли го, Ея?
- Да, ние Лечителите сме по-близо от всички останали до Другите, понеже работим с Абсолюта. Може би сме напълно еднакви, като изключим факта, че те са Преобразувани. Аз го виждам като жълто-зелена светлина.
- А вие можете ли да постигнете това? Преобразуването?
- Можем, но предназначението ни е друго. Да помагаме на братята си тук, на Земята. А освен това въображението ни не е толкова развито и затова можем само да лекуваме, не да воюваме.
- А Създателите? Каква е разликата между вас и Създателите?
- Създателите, както показва името им, са строители. Те пък са изкарали курсове по архитектура и инженерни науки. Те създават материални неща, в това са специализирани. Те създадоха бункерите под земята за няколко дни. Те се грижат за цялата технология зад тях. Дължим им живота си.
- Значи все пак сте зависими от технологията.
- Всички на тази планета са зависими от нея, Даниеле. Но ние я използваме за защита, не за да убиваме други видове като неутралните. По това се различаваме от Другите. На тях не им трябва технология.
- Разбирам.
- Сега е твой ред.
- Добре, веднага. Най-добре ще е да легнеш някъде и да затвориш очи. Не мисли за нищо. Отпусни съзнанието си, аз ще те водя...
- Господи! Та това е цяла Вселена! Как се оправяш сам в нея?
- Свиква се. В началото може да бъде доста объркващо.
- Без съмнение. Толко ва много връзки, толкова...
- Знам за какво искаш да говорим. Хайде, кажи го.
- За Разрушителите. Не смяташ ли, че това, което им причинявате е неморално?
- Да, това ме мъчи много, Ея, но няма друг начин. Те всички страдат от раздвоение на личността. Да вземем за пример Деймос. Това е Николай Степанович. Като дете е бил подлаган на физически и психически тормоз. Мутацията в пубертета е причинила щети на дела, в който се съдържат абстрактните понятия като добро и зло и той не може да прави разлика между тях. Той няма морал, но за разлика от Пазителите, не смята, че Земята трябва да продължава да съществува. Той знае много повече от нас за Пазителите и счита, че ражданията им трябва да престанат, защото ще станат прекалено много и това ще намали дела му от Вселената. Той все още е човек, но претърпи ли Преобразуване, целият живот на планетата, особено хората, няма да струват и пет пари за него. Психичните му проблеми и другата личност – Деймос, ще вземат връх при Преобразуванието и единствената му цел ще бъде да разруши Земята възможно най-бързо преди да са го спрели. Съдейки по последните симулации това ще му отнеме няколко минути...
- Това е ужасно!
- Зная. Но както виждаш, държим го добре. Деймос стои в латентна форма и не се е показвал от месеци.
- Да, вършиш си добре работата. Но трябва ли да му причиняваш шизофрения?
- Съжалявам Ея, няма друг начин. Трябва да прекратя разговора.
- Добре, до скоро. И се пази.
- Нямаш грижи.
Намигащо лице.
**************************
- Сър, спътникът е в орбита и е напълно функционален.
- Чудесно, въведете координатите на отцепническите бункери.
- Веднага, сър! ... А, сър!
- Какво има?
- Спътникът не отговаря. Изглежда в програмата ни има вирус. Сега в момента спътникът зарежда главното оръжие и първата му цел е един телекомуникационните спътници...
- Спрете го!
- Сър... не можем...
******************
- Будна ли си?
- Да, какво има.
- Искам първа да разбереш – поехме контрола над „Окото на Ра” без нито един загубен живот. Освен това разрушихме всички стратегически важни спътници на Сената. Без да пипаме базите.
- Това са добри новини.
- Да, скоро няма да помислят за подобен проект и вие сте в безопасност... Какво има, защо не се радваш?
- Не знам дали да ти кажа...
- На мен можеш да кажеш всичко!
- Сънувах един странен сън... Ето, виж го.
- ... Това е Деймос. А това е единият от начините да разруши Земята. Но ти не си присъствала на симулациите, откъде може да знаеш за него?
- Там е работата, отникъде.
- Винаги съм се доверявал на интуицията ти. Нещо ще става скоро. Нещо много лошо...
*****************
- Драги колеги от Сената! Драги зрители! Днес се обръщам към вас с лоша вест. Строго сектретен проект бе декласифициран и опропастен. В резултат на това, отцепниците предприеха първата си атака към Сената и цялото Човечество. Братя, намираме се във война. Всеки от вас може да помогне. Последното научно достижение е личният модул за Проверка. Вземете го безплатно и следете с него хора, които смятате за подозрителни, той улавя силни предавания на мисли. Трябва да намерим телепатите и да ги обезвредим.
- Чу ли това?
- Чух го, Иване. Дори си купих такъв модул. Няма начин да има толкова голям скок в технологиите за такова кратко време без помощ от някой телепат.
- Казваш, че в редиците ни има предател?
- Точно това казвам. Намерете го и го обезвредете незабавно! Предай на всички! Той е заплаха за сигурността ни!
- Но нали винаги си ми казвал, че няма начин да вербуват някой от нашите, защото всички имаме вградено чувство за предназначение. А ако не могат да ни открият, няма как да ни предложат каквото и да е било. Пък и един обикновен неутрален не може да изкуши с нищо някой от нас...
- Явно се е намерило нещо. Стягай се, Иване, нещо много лошо идва отвън. Ще настъпи съвсем скоро...
******************
- Какво става, Даниеле, не си ме търсил от много време.
- Боя се че имам много лоши новини... Иван е мъртъв!
- Господи!
- Той и още стотици мои братя паднаха в жертва на новите устройства. Знам, че той не е издал нищо, бях с него до последния му час, но няма гаранция че някой от другите няма да се пречупи. Тук не е безопасно за мен, а и за много други. Скоро ще дойдем при вас. Кажете на Създателите да направят място за нас...
- Но ти винаги си казвал, че не бива да се събирате на едно място...
- Нямаме избор, Ея. Много се радвам, че скоро ще те видя, но жалко е, че по такъв начин... Освен това много бързо трябва да поемем огромно количество Потенциални. Деймос вече не е моя грижа.
- Но съня ми...
- Нямах друг избор, ние работим по приоритети, а както ти казах, той е латентен от месеци. Трябваше да поема по-належащи случаи. Трябва да вървя.
- До ско...
***********************
- Е, друго е да си говорим на живо, нали?
- Да, друго е. Жалко само за причината да се видим.
- Да, наистина. Е?
- Какво е?
- Ами това...
- Какво правиш?
- На какво ти прилича, целунах те.
- Защо?
- Защото си мислех за това през последните три години и просто трябваше да го направя...
- И?
- И какво, почувствах се добре. А ти?
- Ами аз...
- О, не!
- Какво има?
- Деймос. Освободил се е.
- Как...
- Нямам идея, в момента всички телепати се опитваме да го затворим отново... Но...
- Какво но?
- Започнал е Преобразуванието... Вече е Разрушител... Не! Спри, спри!... Изглежда сънят ти все пак се оказва истински...
- Какво ще правим сега?
- Ами най-вероятно ще умрем. Той прави същото като на симулацията. Ще унищожи планетата с малка супернова. А за остатъците ще се погрижи черната дупка. Процесът вече е започнал...
- Даниеле, страх ме е.
- Прегърни ме и се приготви за ударната вълна... Той е далеч, може да разруши само половината Земя, защото няма време...
- Къде сте, Пазители? В момента имаме ужасна нужда от вас. Молим ви...
За повече информация, посетете следните постове:
Другите сред нас - основи.
Другите сред нас - допълнение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар