На един много скъп за мен човек

Пътищата ни пресичат се толкова за малко.
Жалко.

Когато ти събуждаш се, затварям аз очи.
Горчи.

Връзка в мрежата веднъж за месец общо.
Лошо.

Две-три думи надраскани набързо в чата.
Без дата.

Две-три снимки във фейсбук поглеждам.
С надежда.

Как е в унито, как изглежда твойта стая.
Не зная.

Чужди са за мене твоите привички.
Всички.

Отвчера ти намираш се далече.
Вече.

Но чувствата, които аз откривам.
Са живи.

И да ти кажа чувства имам много.
Не сбогом.

Мантра

Обичам родителите си, защото са ми дали живот.

Обичам приятелите си, защото те го правят поносим.

Обичам враговете си, защото те ме карат да вървя напред.


Превърни гнева ми в Любов.


****


Превърни страха ми в Любов.

Мъка

Мъката мори ме.
Мъката без име.
Мъката в гърдите ми гнездо е свила.
Мъката гори ме
Мъката без име.
Мъка с ястребови нокти
душата къса и раздира.
Мъка със дъха си огнен
във гърдите ми пожари пали.
Стиснала във здрава хватка
тя сърцето мое беззащитно...
Мъка със нокте на хищник
във гърдите тихо дебне.
Волята ми слаба дреме -
да я прогони няма сили.
Волята безсилна вехне
във отпуснатите жили...

Няма капчица надежда
в мрака непрогледен.
Увити във железни мрежи
чувства, мисли и копнежи
врат в затвора леден.