World Wide Web Consortium (w3c)

World Wide Web Consortium (W3C) е основната организация по стандартизация, установяваща международни стандарти за WWW (или съкратено W3), Организацията е основана като консорциум за насърчаване на съвместимостта на World Wide Web технологии като HTML, XHTML, XML, RDF, CSS, PNG, SVG, и SOAP.

Консорциумът е съставен от организации-членки, които поддържат екип от служители на пълен работен ден, с които работят заедно за утвърждаването на стандарти за World Wide Web. Към 22 ноември 2010 г., W3C има 324 членове. 

W3C се занимава и с обучение и работа на място, разработва софтуер и служи като открит форум за дискусия относно уеб стандартизацията.

W3C е основан от Тим Бърнърс-Лий през октомври 1994 г., малко след като той напуска Европейската организация за ядрени изследвания CERN. Основан e в Лабораторията по компютърни науки на Масачузетския технологичен институт с подкрепата на Европейската комисия и DARPA. W3C е ръководен от неговия основател, Тим Бърнърс-Лий, създателя на WWW и основнния дизайнер на протоколите URL и HTTP, а също и на HTML.

Кой е Сър Тимъти Джон Бърнърс-Лий?

Сър Тимъти (Тим) Джон Бърнърс-Лий (на английски: Sir Timothy John Berners-Lee) е английски физик и компютърен специалист, основоположник и създател на World Wide Web. Днес той е директор на консорциума W3C (World Wide Web Consortium), който създава различни стандарти за WWW. Има няколко почетни докторски степени.

През март 2000 година списанието Times включва Тим Бърнърс-Лий в списъка на „100-те най-важни личности на 20-ти век“. На 15 април 2004 година става първият получател на новоучредената награда „Награда за технология на хилядолетието“. Същата година е посветен в рицарство от кралица Елизабет II и му е дадена наградата Орден на Британската империя.

През 1984 г. цялото му внимание е погълнато от обработката и представянето на резултатите от научни изследвания в реално време — това е проблем, който от дълго време стои нерешен в ЦЕРН. Неговата програма ENQUIRE се оказва подходяща, защото поддържа произволни хипертекстови връзки, облекчавайки режима на търсене. Трябва само да стане многопотребителска, платформено-независима система. Бърнърс-Лий се заема с тази нелека задача.

Отношението на неговите по-възрастни колеги е много скептично. В средата на 1980-те години представата за удобен потребителски интерфейс е съвсем неясна, което се обяснява с тогавашното ниво на развитие на компютрите. Никой не вярва, че този учен ще успее да достъпи хипертекстовата база чрез клавиатурата на своя компютър NeXT. Основната тежест на задачата пада на Бърнърс-Лий и Робер Кайо (белгиец, компютърен специалист с много остроумен и весел характер), наричан „дясната ръка“ на създателя на World Wide Web, който след завършването на този проект работи самостоятелно по други проекти.

Компютърът NeXT, използван от Бърнърс-Лий и Кайо като първияуебсървър в света

През есента на 1990 г. сътрудниците на ЦЕРН получават за ползване първия уебсървър — CERN httpd и уеббраузър, написани от Бърнърс-Лий в програмната среда (операционна система) NeXTStep. Удобството на реализацията с името „документирана вселена“ става очевидно за всички. През лятото на 1991 г. проектът "WWW", покорил вече учените в Европа, пресича океана и се влива в проекта „Internet“. Възниква паралелния свят на новосъздадените абревиатури: URL, HTTP, TCP, HTML. Първият уебсайт е направен в ЦЕРН и се появява онлайн на 6 август 1991 година.

През 1994 г. Бърнърс-Лий е поканен да оглави катедра в Масачузетския технологичен институт (MIT). Тогава той създава и оглавява и международния консорциум W3C, който създава и усъвършенства стандартите за технологията WWW. Днес консорциумът на Бърнърс-Лий W3C се грижи глобалната мрежа да остане открита, без патент, непритежавана от никого и безплатна.

НАСТОЯЩИ ПРОЕКТИ:

През юни 2009 г. британският министър председател Гордън Браун назначава Тим Бърнърс-Лий да работи съвместно с английското правителство за да направи по-лесен достъпа до отворени данни. Заедно с професор Найджъл Шадболт той работи по проекта data.gov.uk, имащ за цел да предостави почти всички публични данни, получени по официален път от правителството, за свободна употреба. Според думите на самия Бърнърс-Лий от април 2010 година, това е културна промяна в положителна посока, тъй като всички данни и всяка информация от обществения сектор би трябвало да са свободно достъпни, освен когато отказът на достъп е добре обоснован.

През ноември 2009 г. той създава Фондацията World Wide Web. Той също така е един от пионерите в полза на мрежовата неутралност, и изразява мнението, че доставчиците на Интернет трябва да осигуряват свързаност, а не да контролират или следят своите клиенти без тяхното специално разрешение и съгласие. Бърнърс-Лий стои зад идеята, че мрежовата неутралност е вид основночовешко право и компании и правителства, които следят активността на отделни индивиди онлайн, нарушават тези основни човешки права.

През октомври 2009 той признава, че двете наклонени черти (//) в уеб адресите всъщност са ненужни, но по времето на създаването им са изглеждали като добра идея.[19]

Какво е FTP?

FTP:

File Transfer Protocol (Протокол за пренос на файлове, FTP) представлява мрежов протокол от тип клиент-сървър, предоставящ възможност за обмяна на файлове между машини, свързани в локална мрежа или в Интернет.

Протоколът за пренос на файлове използва TCP за комуникация между клиент и сървър. Клиентът е специално разработена програма, чрез която се предоставя лесен начин за използване на възможностите за комуникация. Съществуват множество FTP-клиенти, които могат да се ползват безплатно и такива, които са платени. Повечето от тях са графични, като малката част текстови (конзолни) клиенти са предназначени за специалисти с по-задълбочени познания за FTP или са предназначени за строго специфични системни задачи.

Протоколът предоставя възможността за изпълняване на операции на сървъра като показване на съдържанието на директории, смяна на директорията, създаване на директории и триене на файлове.

Свързването със сървъра може да бъде „нормално“ или „анонимно“. При нормалното свързване достъпът до сървъра се осигурява само при използването на потребителско име и парола на потребител с достатъчни права. Анонимно свързване се осъществява с потребителско име anonymous и каквато и да е парола и може да се използва за сървъри, които позволяват такъв достъп. 

Модерните браузъри поддържат свързването с FTP-сървъри с цел изтегляне или показване на файлове в зависимост от вида на файла и възможностите на браузъра. 

За управление на данни на FTP-сървър (вкл. създаване на директории, триене на файлове и смяна на директории) има наличен софтуер. Някои операционни системи (напр. дериватите от UNIX и OS/2) имат включен такъв софтуер в основния си пакет. 

Разработките на протокола включват варианти за криптирана комуникация и пренос на данните, наречени SFTP и FTPS, на основата на SSH.

Протоколът работи в два режима - двоичен или текстов ASCII режим.

FTP е разработен от Калифорнийския щатски университет - Бъркли.

Какво е SFTP?

SFTP идва от SSH file transfer protocol и е протокол, предлагащ трансфер и манипулация на файлове през мрежова връзка. Обикновено се ползва с протокола SSH-2, предлагащ сигурен трансфер на потока данни.

Протоколът все още не е официален стандарт. Последната спецификация е Internet Draft, дефинираща версия 6 на протокола, но най - използвана в момента е версия 3, ползвана от OpenSSH SFTP сървъра. Много Windows базирани разработки ползват версия 4 на протокола, която има по - малко допирни точки с Unix платформата.

Какво е FTPS?

FTPS (още известен като  FTPES, FTP-SSL, S-FTP and FTP Secure) е разширение на вече съществуващия File Transfer Protocol (FTP) което добавя поддръжка на Transport Layer Security (TLS) и на  Secure Sockets Layer (SSL) криптиращи протоколил

Какво е SSH?

SSH (на английски: Secure SHell - Сигурна обвивка) е мрежов протокол, позволяващ криптирано предаване на данни. Разработен е от SSH Communications Security Ltd Най-често се използва за изпълняване на команди на отдалечена машина, прехвърляне на файлове от една машина на друга и самото й менажиране. Предоставя високо ниво на автентификация и сигурност по време на комуникацията между машините през незащитена връзка. Проектиран е да замести подобни протоколи, като например TELNET, rsh и rexec на Бъркли, rlogin, rcp, rdist.

Всеки път, когато от компютър се изпращат данни към мрежата, SSH автоматично ги криптира. След получаването им от крайния потребител, SSH отново автоматично ги декриптира. Този процес се нарича прозрачно криптиране ( на английски: transparent encryption ). Така потребителите могат да работят нормално, без да подозират, че техните съобщения се криптират, така че да бъдат безопасно използвани в мрежата.

SSH използва клиент/сървър архитектура. На сървъра се инсталира SSH програма от системния администратор, която приема или отхвърля изпратените заявки от SSH клиент до самата нея. Всички заявки между клиента и сървъра са сигурно криптирани, за да не могат да бъдат модифицирани.

SSH може да бъде използван от машини с различна операционна система, като Windows, Unix, Macintonsh и OS/2.

История на Интернет

След като Съветският съюз изстрелва в орбита „Спутник“, през февруари 1958 година в Департамента на отбраната в Съединените щати се създава Агенцията за сложни изследователски проекти (Advanced Research Projects Agency, ARPA), с цел възстановяване на американското техническо превъзходство. Към нея е създадена Служба за технологията за обработка на информация (Information Processing Technology Office, IPTO), която трябва да продължи разработките на програмата Полуавтоматична наземна среда, свързала за пръв път в мрежа радарните системи в цялата страна. Задачата на IPTO е да подобри надеждността на военните комуникационни мрежи и като първа стъпка да свърже компютърните мрежи на няколко централни военни структури.

[Само за вмъкна, че всички новости и иновации идват от военните, на тях е най-големия бюджет, а заедно с тях са и секретните служби]

На 29 октомври 1969 година в Менло парк, Калифорния, ARPA прави демонстрация на комуникация между компютри, посредством обмен на пакети. Така два компютъра са свързани в мрежа, която впоследствие се разраства и става известна под името ARPANET. През следващите години ARPANET се превръща в световна мрежа. Службата е оглавена от Джоузеф Карл Робнет Ликлайдер, който има значителен опит в компютърните мрежи и е привърженик на създаването на универсална мрежа.

Кой е Джоузеф Карл Робнет Ликлайдер? 

Роден през 1915 г. в Сейнт Луис. Завършва Вашингтонския университет с бакалавърска степен от три специалности: физика, математика и психология. Написва докторска дисертация върху психоакустика. През 1942 г. работи в лабораторията в Harvard University. През 1950 г. заминава да работи в Масачузетския институт по технологии, където започва да се интересува в областта на компютърните технологии. 

"Аз предложих идеята за необходимостта от компютри, работещи в реално време.“ 

През 1962-1964 работи в ARPA и полага основите на на ARPANET. 

"Изразих идеята за необходимостта от създаване на мрежа от компютри с безплатен достъп до всяко лице, на всяко място на света в неговите ресурси." 

Licklider нарича духовен баща на глобалната мрежа, един човек, който е посял семената на Интернет.

Приносът Licklider за появата на Интернет е огромен, и се състои от идеи и принципи, а не заради изобретения и технологии. Licklider предвижда бъдещата потребност от компютри в мрежа с прости потребителски интерфейси. Неговите идеи са свързани си с компютърни графики, интерфейси, работещ на принципа насоките и селекцията (точка-и-клик), дигитални библиотеки, за електронна търговия (е-търговия), дистанционно банкиране (онлайн банкиране), както и на софтуер, за да бъдат пуснати в мрежата.



----------------------------------------------------------------------------------------------------------------



Думата Интернет се използва за първи път за описание на междумрежовото свързване в единна глобална компютърна мрежа, която използва протоколния стек TCP/IP. Това става в публикуваната през декември 1974 година спецификация на протокола TCP, написана от Винт Сърф, Йожен Далал и Карл Съншайн.

През следващите години идеята за TCP/IP се развива и реализира в някои операционни системи. Впоследствие ARPANET е преустроена да работи на основата на TCP/IP и от 1 януари 1983 година започва да функционира, използвайки TCP/IP. През следващите години мрежата става известна като Интернет.

През 1988 година започва включването на комерсиални компании в световната мрежа. Създадени са първите компании доставчици на интернет услуги. Широкото разпространение на TCP/IP позволява бързо разрастване на Интернет. 

Все повече компютърни мрежи се включват към Интернет. На 6 август 1991 г. е обявен проектът World Wide Web за всеобхватна информационна система от хипертекстови документи, с което популярността на Интернет започва бързо да расте сред обществото.

През януари 2009 година AMD оценява броя на Интернет потребителите на 1,5 милиарда.


Информацията е взета от уикипедия:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82