В поля

в поля от сиви рози
душа ридае
животът - зъл и грозен -
далеч от рая

съсипва всяка мисъл
ума раздира
той губи цел и смисъл
и не разбира

защо и кой наказа
сърце кървящо
с любов и без омраза
във вечна жажда