гола воля срещу звяр ужасен
толкоз силен и опасен
и СВЯТ се той нарича
няма време - никога не стига
за урок или за книга
а времето изтича
дух - желязо! - срещу черен дракон
цар на огъня и мрака
- любимата обича -
няма време - часовникът тик-така
а налага се да чака
- но фактите се стичат -
гола воля срещу зъл противник
но той не се отказва
и става все по-ефективен
във кода щом нагазва
5 декември 2025 г.
Не съм един от вас
край мене - смях и врява -
хората като пчели жужат
а вътре - нещо става -
нещо в моята душа
макар да се усмихвам
даже да се смея с глас
отвътре ми е лихо:
"Аз не съм един от вас!"
един гласец ми шепне
трови пѝрът споделен
дори и той укрепна:
"Вий далече сте от мен!"
навярно в мене бездна
зее - пропастта - без край
и в нея бързо чезне
всяка огнена искра
навярно няма начин
истински да съм щастлив:
че - брадвата! - палача! -
боже! - колко - ме - боли! -
край мене - смях и врява
силни звуци парят и душàт
изгаря във жарава
праведната ми душа
хората като пчели жужат
а вътре - нещо става -
нещо в моята душа
макар да се усмихвам
даже да се смея с глас
отвътре ми е лихо:
"Аз не съм един от вас!"
един гласец ми шепне
трови пѝрът споделен
дори и той укрепна:
"Вий далече сте от мен!"
навярно в мене бездна
зее - пропастта - без край
и в нея бързо чезне
всяка огнена искра
навярно няма начин
истински да съм щастлив:
че - брадвата! - палача! -
боже! - колко - ме - боли! -
край мене - смях и врява
силни звуци парят и душàт
изгаря във жарава
праведната ми душа
Етикети:
бездна,
глас,
искра,
лирика,
литература,
лихо,
палача,
поезия,
стих,
стихове,
усимхвам,
шепне
Нещо ме мъчи
нещо ме мъчи - отвътре извира -
иска да види белия свят
то е частица от мен - от Всемира -
раждано в болка и глад
дали ще усетиш полъха слаб
на клас от надежда
на къшея хляб?
дали ще почувстваш силния страх
когато изреждам
какво не успях?
нима ще пропуснеш затвора студен
във който прекарвам сам всеки свой ден?
нима ще пропуснеш стиха ми смутен
чрез който доказвам - човек съм почтен?
нещо ме мъчи - и ето го вънка
плаче от болка в белия свят
зная обаче - то сàмо е брънка -
капка от мене:
- защото кървя! -
иска да види белия свят
то е частица от мен - от Всемира -
раждано в болка и глад
дали ще усетиш полъха слаб
на клас от надежда
на къшея хляб?
дали ще почувстваш силния страх
когато изреждам
какво не успях?
нима ще пропуснеш затвора студен
във който прекарвам сам всеки свой ден?
нима ще пропуснеш стиха ми смутен
чрез който доказвам - човек съм почтен?
нещо ме мъчи - и ето го вънка
плаче от болка в белия свят
зная обаче - то сàмо е брънка -
капка от мене:
- защото кървя! -
Етикети:
всемира,
затвор,
кървя,
лирика,
литература,
мъчи,
поезия,
почтен,
свят,
стих,
стихове,
студен
Абонамент за:
Коментари (Atom)