30 януари 2017 г.

Писателят

Писателят отвори очи. Един глас ѝ подшушна нещо и тя пак ги затвори. В мозъка ѝ заигра електричество. Връзките между невроните се запалваха и образуваха нишки от кварки, атоми и молекули в пространството пред нея.

Там вече се очертаваше смален силуетът на огромен дракон. Той летеше високо сред ужасна буря, а на гърба му една малка точица си проправяше път към главата. Рицарят знаеше, че под врата на дракона има уязвимо място и неумолимо се приближаваше към него. Когато почти го достигна, чудовището го усети и разтресе снага, опитвайки да се отърси. Рицарят заби по-надълбоко остриетата и се притисна към врата на врага си. Драконът опита да го захапе, но беше напразно. Тогава облаците под тях изведнъж разкриха огромно езеро и героят вече знаеше какво да направи. Той заби ножа по-близо до уязвимото място, извади меча и прободе чудовището в сърцето.
Всичко застина в неподвижна картина. В пространството отдолу се изписа една дума:„ХРАБРОСТ“.

Писателят отново отвори очи. Същият глас ѝ подшушна отново и тя пак ги затвори. Познатото електричество отново създаде образи.

Този път рицарят беше в покоите на царицата. Тя беше по ефирна дреха и го викаше. Той понечи да излезе, но тя го хвана за ръката.
– Ако не ме любиш веднага, ще кажа на краля, че си ме насилил и ще умреш!
– По-добре мъртъв, царице моя, отколкото предател – отвърна рицарят и напусна решително покоите ѝ.
Картината започна да избледнява и под нея остана да свети думата „ВЯРНОСТ“.

Писателят отвори очи за трети път. Гласът ѝ подшушна пак.

Нишките образуваха кръчма. Там рицарят седеше, облечен в дрехи на кръстоносец, и пиеше бира след дълъг поход. Един много висок и едър селянин мина покрай него и го бутна. Питието му се разплиска наоколо. Рицарят стана и извади меча от ножницата си, а селянинът каза помирително:
– Извинявай…
Героят понечи да прибере меча, но селянинът продължи с внезапно освирепял глас:
– Свиньо, която убива жените ни и изнасилва дъщерите ни, сега ще умреш!
И извади отнякъде брадва. След кратка схватка рицарят отне оръжието на селянина и му каза без яд:
– За несправедливостите над твоите хора съжалявам най-искрено, но не от нас са сторени, затова не ни имай зъб.
Сцената замръзнаи отдолу се появи думата„ЧЕСТ“.

Един глас рече:
– Доведи го пред мен.

Всичко изчезна, нишките заиграха отново и рицарят се материализира.

– Направи го по-висок.

Пространството се замъгли за кратко и желанието му беше изпълнено.
– Направи го майстор на лъка и стрелата.


Писателят отвори очи, те станаха червени и рицарят изстреля една стрела. Левият пазач падна, изпускайки острието с приспивателното. Десният обаче мълниеносно допря своето до врата на Писателя и тя затвори очи, този път за дълго.

12 януари 2017 г.

Животът ми

Животът ми - една гротеска,
и сякаш болен съм от треска -
лежа в легло, а не живея,
макар че за това копнея.

Животът ми е мелодрама -
забавна не е, ни за двама;
самичък демони измислям,
и хората със тях залисвам.

11 януари 2017 г.

Един ден през 2037

Отворих очи. Още ми се спеше. Впръсках си дневната доза кофеин и станах. Роботът-чистач сновеше из стаята, разбуден от повишените ми жизнени показатели. Отидох в банята, където взех йонен душ. Винаги го избирах пред другите, защото след него се чувствах по-зареден. Изсмях се на шегата си и отидох в хола. Пуснах холовизията и се запознах с новините от вчера. Нищо съществено - няколко атентата, катастрофи на аеробусове и аероколи, а, това е интересно - клон на Световната банка е обран снощи между 3 и 4 часа обединено време; взети са тонове злато и няколко десетки килограма плутоний. Странно, аз бях единственият на света, който можеше да извърши такова нещо, а нямах никаква полза от това, защото... изведнъж ми хрумна - а къде бях аз между 3 и 4 снощи? Задействах чипа в мозъка си и го настроих на търсене... Никакъв резултат. Данните бяха изтрити. Заслизах надолу по стълбите, воден от някакво лошо чувство. Като стигнах до мазето, вече знаех какво ще открия долу. Натиснах копчето. Шлюзът бавно се отвори и оттам заблестя златото...
На външната врата се почука.

1 януари 2017 г.

Ангели хранители

Ангели хранители -
лекувате душите ни
телата тленни пазите
от болестите и заразите.
Но какво е тялото?
Торба месо и кокали
вие пазите живота ни
не зарад телата тленни,
а заради душите вечни.