28 февруари 2016 г.

Най-скъпото

Калоян подуши пушек. Той бързо стана от леглото и тръгна към изхода. "Трябва да взема най-важното за мен" - появи се натрапчива мисъл. Най-важното. Огнените езици вече лижеха пода, завесите горяха. Трябва да взема най-важното за мен. Той сложи кърпа на лицето си и изтича до една картина. Отмести я. Зад нея в стената имаше вграден сейф. Трябва да взема най-важното за мен...

Калоян се събуди, облян в пот. Отново този сън! Най-важното за мен. Той се сети нещо, отиде до сейфа зад картината, набра комбинацията и... предметът беше там. Добре. Закъсняваше за болницата.

Гардеробът падна с трясък. Всичко се тресеше и падаше. Да бягам! Но първо трябва да взема най-важното за мен. Полилеят падна с трясък на пода, прозорците започнаха да се чупят, той отново отиде до сейфа и започна да набира комбинацията...

Звънецът иззвъня. Инкасаторката била объркала нещо, извинявала се, дали можело да... Не, не може 3 ч през нощта е, утре ще го свършим. Той се опита да заспи, но не можа. Сега щеше бъде нервен в болницата. Нищо, това може и да е от полза.

ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ! ТОВА Е ТОВА Е СЪОБЩЕНИЕ СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЗА ЯДРЕНА ЯДРЕНА КАТАСТРОФА КАТАСТРОФА...
гласът продължаваше как трябва да се евакуират, но той трябваше да вземе най-важното нещо за него. Отвори сейфа и го взе. Сега трябваше да се евакуира с него. Дали да се облече... нямаше време.


Калоян излезе от сградата по пижама, още спейки, като държеше един предмет в кутия. До тротоара беше спрял черен мерцедес, а две горили седяха отпред. Те взеха кутията и събудиха Калоян.
- Как, какво има?
- Проблемът ви с кошмарите е решен. Повече няма да ги имате. Няма нужда да идвате в клиниката всеки ден за сканиране.
- Ааа, благодаря ви много!

Когато Калоян се прибра, видя картината на земята, а сейфът - отворен. Погледна вътре - видя парите, диамантите, скъпоценностите, акциите, о не, бяха взели най-скъпото му - кичура коса, който пазеше от мъртвата си съпруга!

Транзистори

ТАЗИ СТАТИЯ НЕ Е МОЯ

Транзисторът е полупроводников активен електронен компонент, който осъществява усилване, комутация и преобразуване на електрически сигнали. Транзисторите са в основата на всички съвременни електронни устройства и се използват практически във всички съвременни битови уреди — от компютъра до хладилника и прахосмукачката. В наше време повечето транзистори се използват не самостоятелно, а в състава на интегралните схеми, като технологията на производството им позволява едновременното производство на милиони от тях на един полупроводников чип.

Транзисторът се състои от 3 последователно съединени зони с различно легиране, PNP или NPN. Изводите на транзистора имат следните наименования: емитер (Е), база (В) и колектор (С) - за биполярните, и съответно - сорс (S), гейт (G) и дрейн (D) - при униполярните транзистори. При биполярните транзистори преходното съпротивлението на всяка двойка от трите извода на транзистора може да се определи с омметър. Изводът, който участва и в двата PN прехода е базата (В). Транзисторите се използват предимно като усилватели, превключватели и генератори. От теоретична гледна точка транзисторът може да се разглежда като управляемо съпротивление.

1. БИПОЛЯРНИ ТРАНЗИСТОРИ:




Биполярните транзистори са най-широко разпространените дискретни полупроводникови елементи. Използват се за усилване, преобразуване и генериране на електрически сигнали

Биполярният транзистор представлява полупроводников кристал с два P-N прехода, които се получават с помощта на трислойна полупроводникова структура на полупроводници с различен вид проводимости. В зависимост от редуването на слоевете се различават два основни вида биполярни транзистори: PNP и NPN. Средният слой, общ за двата прехода е сравнително тънък и се нарича база(В). Неговата проводимост е противоположна на проводимостите на другите два слоя, които се наричат емитер(Е) и колектор(С). Характерна особеност на всички биполярни транзистори е, че концентрацията на примесите в базата, определящи нейната основна проводимост, е много по-ниска от концентрацията на примесите в другите две области.

В зависимост от използвания полупроводников материал биполярните транзистори се делят на две основни групи: германиеви и силициеви. Освен това те се класифицират в зависимост от мощността на разсейване — маломощни, средномощни и мощни; от граничната честота - нискочестотни — до 3 MHz, средночестотни — от 30 до 300 MHz и високочестотни — над 300 MHz; от механизма на движението на токоносителите — дифузни и дрейфови; от технологията на производството - сплавни, конверсионни, епитаксиално-планарни, мезатранзистори и др.


Многоемитерни транзистори

Това са маломощни транзистори, които нямат еквивалент в дискретната схемотехника. Тяхната най-важна особеност е, че коефициентът на усилване е около 0,01. Технологически това се постига, като площта на колектора е равна на площта на емитера (инверсен транзистор) и освен това базата не е толкова тънка. Многоемитерните транзистори притежават между 2 и 8 емитера и намират широко приложение в интегрални схеми от тип ТТЛ.

Основни схеми на свързване

Транзисторите се използват най-често като основен градивен елемент в усилвателните електронни схеми. Управлението на изходния сигнал при биполярните транзистори става чрез инжекция на неосновни токоносители през два близко разположени PN-прехода. Наименованието "биполярни" идва от това, че тяхната проводимост се обуславя от два вида токоносители — електрони и "дупки"за разлика от униполярните (транзистори без инжекция). Важно: Биполярният транзистор е елемент, който се управлява с ток.
Всеки усилвател притежава четири извода: два входни — за сигнала, който се усилва, и два изходни — за усиления сигнал. Тъй като транзисторът е елемент с три извода, един от неговите изводи се явява общ за входната и изходната верига на усилвателя. Разгледан като четириполюсник, транзисторът може да бъде свързан в три различни схеми:
схема обща база (СОБ)
схема общ емитер (СОЕ)
схема общ колектор(СОК)
ключов режим



Трябва да се има предвид, че при интегралните диоди също са налице нежелани паразитни транзистори, които могат да се отпушат по време на работа.
Видовете диоди според свързването са:
а) анод — база, свързана към колектор; катод — Емитер
б) анод — Емитер, свързан към база; катод — Колектор
в) анод — база; катод — емитер; колекторът е висящ
г) анод — база; катод — колектор; емитерът е висящ
д) анод — база; катод — емитер, свързан към колектор
Когато са необходими по-високи пробивни напрежения се използват схеми на свързване "б" и "г". В този случай времето на превключване е около 50-100ns. Особено често се използва диодът "а", тъй като има най-малко време на превключване — около 10 ns.
Съставни транзистори[редактиране | редактиране на кода]
Два или повече биполярни транзистори, които са свързани така, че като цяло да образуват усилвателен прибор с три извода, се наричат съставен транзистор. Най-важната особеност на така получения прибор е големият му коефициент на усилване по ток β, който на практика може да достигне до 1000-5000, а в някой случай и до 30000.




CMOS (на английски: Complementary Metal-Oxide Semiconductor - комплементарна логика на MOS (или МОП) транзистори) е технология за създаване на електронни схеми. В нея се използват полеви транзистори с изолиран гейт (затвор) и с канали с различна проводимост. Отличителна черта на CMOS схемите в сравнение с биполярните технологии e ниското потребление на енергия в статичен режим (в мнозинството случаи може да се смята, че енергия се консумира само по време на превключване на състоянията). Отличителна черта на CMOS схемите в сравнение с други MOS-структури (N-MOS, P-MOS) е наличието както на n-, така и на p-канални полеви транзистори; вследствие на това CMOS схемите притежават по-високо бързодействие и по-ниско потребление. За сметка на това технологическият процес на изготвянето им е по-сложен, а плътността на опаковка - по-ниска.
Повечето съвременни логически интегрални схеми, в това число процесорите, се произвеждат по различни варианти на CMOS технология.
В сензорите за фотоапарати често се прилагат CMOS матрици, чиито главни предимства са достъпните цени поради съвместимостта със съвременните CMOS технологии.










SSD (Solid-State Drive)

ТАЗИ СТАТИЯ НЕ Е МОЯ

Полупроводниково дисково устройство (на английски: Solid state drive, SSD) или статично дисково устройство (буквално "твърдотелно дисково устройство") е енергонезависима компютърна памет, основаваща се на технологията на флаш-паметите. За разлика от традиционните (към 2012 г.) твърди дискове с движещи се части (HDD), SSD не съдържат подвижни механични части и това елиминира закъснението при четене и повишава значително скоростите на работа. Наименованието "solid state" се дължи на исторически причини и априори в електронната техника означава, че като градивен материал за устройството е използван полупроводник (силиций) и то не представлява вакуумен електронен прибор). В днешни дни понятието "solid state device" е разширило смисъла си, за да обхване и устройствата без движещи се части, поради което в случая е подходящ и българският термин "статично устройство".

Контролер


Всяко SSD включва контролер, който управлява електрониката, необходима за свързване на NAND компонентите от паметта с хост компютъра. Контролерът представлява вграден процесор, който изпълнява код на Firmware ниво, което го прави един от най-важните фактори за бързодействието на SSD. Някои от функциите на контролера са:


Производителността на едно SSD е пропорционална на количеството паралелни NAND чипове, използвани в устройството. Единичният NAND чип е относително бавен поради тесния (8/16 бита) асинхронен I/O интерфейс, както и с допълнителна висока латентност при основните I/O операции. Когато в едно SSD работят паралелно множество NAND устройства, честотата се мащабира и високата латентност може да се скрие, стига да има достатъчно чакащи операции и натоварването е разпределено по равно между различните устройства.


Памет


Базирани на флаш-памет
Повечето производители на SSD използват енергонезависима NAND флаш-памет при изработката на своите SSD-та заради по-ниската цена в сравнение с DRAM и способността ѝ да запазва данните си дори и без постоянен източник на енергия, което гарантира сигурност на данните дори и при внезапни изключвания на захранването. SSD-та, базирани на флаш памет, са по-бавни от DRAM решенията, а някои по-ранни модели след продължителна употреба дори стават по-бавни от стандартните твърди дискове. Този проблем бе решен от контролери, появили се след 2009 година.

DRAM-базирани


SSD-та, базирани на променлива памет като DRAM се характеризират със свръх-бърз достъп до данните, най-често под 10 микросекунди, и най-често се използват за ускоряване на приложения, които иначе биха пострадали от латентността на флаш-базираните SSD-та или традиционните твърди дискове. DRAM-базираните SSD-та обикновено включват или вътрешна батерия, или външен AC/DC адаптер и системи за съхранение на бекъп, за да може да се гарантира сигурността на данните когато не се подава захранване към диска от външни източници. Ако спре захранването, батерията ще го осигури докато цялата информация се копира от RAM(random-access memory) към бекъп съхраняване. Когато бъде възстановено захранването, информацията се копира обратно към RAM от бекъпа и SSD-то възстановява нормалната си работа (подобно на хибернацията при модерните операционни системи). SSD-тата от този тип обикновено се комбинират с DRAM модули от същия тип, използвани при нормалните персонални компютри и сървъри, като те могат да се сменят с по-големи модули. Някои производители на DRAM SSD-та директно запояват DRAM чиповете към диска и не предвиждат тези чипове да се сменят - такива са ZeusRAM, Aeon Drive и други.
Докато цените на DRAM продължава да пада, цените на флаш паметите падат значително по-бързо. Точката, при която флаш става по-евтина от DRAM, е около 2004 г.

Конфигурации


Размерът и формата на всяко устройство се дължат до голяма степен на размера и формата на компонентите, използвани за направата му. Традиционните твърди дискове са разработени на основата на въртящите се информационни носители, заедно с мотора (шпиндела) вътре в корпуса. В случай, че SSD се състои от свързани по между си различни интегрални схеми посредством интерфейс конектор, то формата на устройството (форм-факторът) може да бъде всякаква, защото вече не се ограничава от формата на въртящите се вътрешни елементи. Някои SSD дискове се произвеждат с по-големи шасита, като по този начин могат да бъдат монтирани на стелажи, където да бъдат подредени и използвани едновременно няколко подобни устройства. Това може да се постигне чрез свързването им с една обща шина в шасито и след това могат да бъдат ползвани с един общ конектор.

Най-често в практиката се прилагат дискове с 2.5-инчов форм-фактор (най-често използвани при лаптопите). За настолните компютри със слот за 3.5-инчов диск се използва планка, към която се прикрепя по-малкото 2.5-инчово устройство. Други видове форми и размери на SSD устройствата могат да бъдат открити при прилагането им в специфични корпоративни проекти. От 2014 г., mSATA и M.2 форм-факторите също набират популярност, най-вече сферата на лаптопите.


Стандартни HDD форм-фактори


Ползата от използването на популярните форм-фактори като на HDD устройства се изразява в удобството при свързването и монтирането им към останалият хардуер. Тези традиционни конфигурации се определят според съответната големина на въртящият се информационен носител при HDD устройствата, например, 5.25-инчов, 3,5-инчов, 2,5-инчов и 1.8-инчов, а не според размерите на корпуса на самото устройство.

Стандартни форм-фактори от тип карта


За устройства, при които физическите размери са от особена важност, като например ултрабуците или таблетите, се прилагат няколко по-компактни форм-фактора, специално стандартизирани за флаш-базирани SSD дискове.

Форм-факторът mSATA използва физическите параметри на PCI Express Mini Card. Той е електрически съвместим със спецификацията на интерфейса PCI Express Mini Card, като същевременно изисква допълнителна връзка към хост контролер SATA през същия конектор.
М.2 форм-факторът, преди време известен като Next Generation Form Factor (NGFF), е естествен преход от mSATA, използвайки неговото физическото оформление, ставайки по-лесен за използване и по-напреднал форм-фактор. При създаването си mSATA постави началото при използването на подобен форм-фактор и конектор, а М.2 е проектиран да максимизира използването на пространството на картата. Стандартът М.2 позволява както SATA, така и PCI Express SSD дискове, да бъдат монтирани върху M.2 модули.


Форм-фактор от тип диск-модул


Диск-модулът (на английски: Disk-on-a-module) представлява флаш устройство с памет, което има 40/44-пинов паралелен ATA (PATA) или SATA интерфейс, предназначен да бъде включен директно в дънната платка и по този начин се използва като обикновен твърд диск (HDD). Преобразувателят от флаш към IDE симулира работата на твърд диск (HDD), така че диск-модулите могат да бъдат ползвани без допълнителен софтуер или драйвери. Използват се най-често в областта на вградените системи (на английски: Embedded system), които често са внедрени в по-големи системи, подложени на тежки условия, където обикновените твърди дискове просто биха се повредили. Използват се също и при системи с по-малки размери, където компактният размер, ниската консумация на електрическа енергия и ниските нива на шум при функциониране са от голямо значение.
От 2010 г. насам капацитетите за съхранение на този тип форм-фактор варират от 32 MB до 64 GB с различни вариации във физическото оформление, включително вертикално или хоризонтално разположение

Този форм-фактор се използва най-често за добавяне на модули с RAM памет. В последно време все по-често се добавят и SSD устройства с този форм-фактор, възползвайки се от гъвкавостта на тази нова технология. Някои от тях включват PCIe, мини PCIe, мини-DIMM, MO-297, както и много други формати. Например SATADIMM платката от Viking Technology използва празен DDR3 DIMM слот на дънната платка, която осигурява захранването на SSD с отделен SATA конектор, за да осигури връзката на данните с компютъра. В резултат на това SSD устройството е лесно за инсталиране и с капацитет равен на дискове, които обикновено заемат слотът за 2.5-инчово устройство. Друг пример е производителят Innodisk, който е произвел устройство, което се включва директно в SATA конектора (SATADOM) на дънната платка, без да е необходим захранващ кабел. Някои SSD дискове са базирани на форм-фактора PCIe и свързват интерфейсите за данни и захранване чрез конектора PCIe към дънната платка. Тези устройства могат да използват или директен флаш контролер PCIe или контролер PCIe-to-SATA който след това се свързва със SATA флаш контролер.


Предимства


Предимства на полупроводниковите дискови устройства пред устройствата с твърд диск:
значително по-бързи са – технологията им позволява да имат почти нулево време за търсене на "сектор" с информация и много по-добри времена за запис и четене. Windows 10 стартира три до четири пъти по-бързо;
липсата на движещи се механични части води до по-дълъг живот;
четенето на данни не скъсява живота на устройството;
имат много по-голяма плътност на единица площ (позволява създаването на малки по обем, но големи като капацитет дискове);
по-издръжливи са на вибрации и механични смущения (удари, изпускания);
използват доста по-малко енергия (поради липсата на механика);
не се нагряват;
напълно безшумни са;
липсват вибрации при работа.
Много от предимствата ги правят подходящи за лаптопи, където ниската консумация и температура, малките размери и издръжливостта са от основно значение.


Недостатъци


На първо място – все още по-високата цена;
имат ограничен брой записи, който обаче надхвърля издръжливостта на твърдите дискове.
Сегашните модели издържат при нормални условия до 20 години. Цената на гигабайт SSD (полупроводниково дисково устройство) от 2010 до 2012 г. е намаляла от 3 на 1 долар, или три пъти
Вследствие на постоянното намаляване на цената, полупроводниковите дискови устройства се доближават, но все още остават по-скъпи от традиционните: един SSD с капацитет 300-600 GB към декември 2012 г. е два пъти по-скъп от 2,5-инчов HDD 500 GB за лаптоп. В сегмента на бързите SSD цената на един бит към есента на 2014 г. практически е сравнима с тази при 2,5-инчовите твърди дискове (HDD) от топ ниво със скорост на въртене на шпиндела 15 000 rpm (оборота в минута). Тези SSD ще станат по-евтини от споменатите HDD още през 2016 г, а към 2025 г. се очаква и корпоративните SSD да станат по-евтини от традиционните твърди дискове, прогнозира Toshiba.


Приложения


До 2009 година, SSD устройствата се използват главно там, където е необходимо скоростта на системата за запис да бъде възможно най-висока. С превръщането на флаш паметта в обичаен компонент за SSD, намаляването на цените и увеличаването на плътността на запис те стават все по-рентабилни и намират много други приложения. По-бързият достъп до данните е от полза за финансови дружества, телекомуникационни компании, показване и редактиране на поточно видео.

Файлови системи


SSD дисковите устройства обикновено използват същите файлови системи, както и твърдите дискове. Необходимо е файловата система да поддържа командата TRIM, с която се обработват неупотребяваните данни. Някои видове флаш файлови системи (например F2FS, JFFS2) спомагат за намаляване на записа на информация върху SSD, особено когато се променя само много малък обем данни, например при актуализиране на файловата система или обработка на метаданни.

Следните файлови системи работят добре с SSD дискове:
Linux systems
Файлови системи като ext4, Btrfs, XFS, JFS включват поддръжка на функцията за изтриване(TRIM). Към ноември 2013 г. ext4 може да се препоръча като безопасен избор за файлова система. F2FS е модерна файлова система, оптимизирана за флаш-базирани дискове, и от техническа гледна точка е много-добър избор, но все още е в експериментална фаза.

Във версия 2.6.33 на ядрото на Linux от 24 февруари 2010 г. е въведена поддръжката на операцията TRIM. TRIM позволява на операционната система "да информира SSD дисĸa ĸои блоĸове от данни вече не ce използват и могат да бъдат изтрити". Без вĸлючена поддръжĸa за TRIM, cĸоростта на SSD дисĸа ce понижава c времето.

Mac OS X

Mac OS X версиите след 10.6.8 (Snow Leopard) поддържат TRIM, но само когато се използват с закупен SSD диск от Apple. Има технологии, които дават възможност за активиране на TRIM в по-ранни версии на Mac OS X, макар че не е сигурно дали TRIM функционира правилно при версии преди 10.6.8. TRIM по принцип не е включен автоматично за тристранни дискове, въпреки че той може да бъде включен чрез използване на Trim Enabler.
Microsoft Windows
Версиите на Microsoft Windows преди 7 не вземат никакви специални мерки за поддръжката на SSD дискове. При Windows 7 стандартната NTFS файлова система осигурява TRIM поддръжка, докато при други файлови системи не поддържа TRIM.

По подразбиране, Windows 7, 8 и 8.1 изпълняват TRIM команди автоматично, ако устройството се разпознава автоматично, че е SSD диск. За да промените това поведение, в ключ на системния регистър HKEY_LOCAL_MACHINE \ SYSTEM \ CurrentControlSet \ Control \ FileSystem може да зададем стойност на DisableDeleteNotification да е 1, за предотврати драйвера за съхранение на данни от задаване на командата TRIM. Това може да бъде полезно в ситуации, при които възстановяването на данни се предпочита пред изравняването (в повечето случаи, TRIM нулира всичкото останало пространство).
Windows 7, 8, and 8.1

Windows 7 има вградена поддръжка за SSD дискове,като с подобно ниво на поддръжка са и Windows 8 и 8.1. Операционната система разпознава наличието на SSD и в съответствие оптимизира операцията.Windows забраняват дефрагментацията на SSD устройствата , SuperFetch и ReadyBoost, като последните две са за време на зареждане и предварителното извличане на операции. Те също така включват поддръжка на командата TRIM, за да се намали работата на garbage collection който събира вече невалидните файли. Без поддръжката на TRIM, SSD няма да бъде наясно с тези данни и ще продължи да презаписва по време на работата на garbage collection докато той събира боклука, което допълнително причинява износване на SSD.

27 февруари 2016 г.

Как да заговоря момиче

Няколко съвета как да заговорите момиче.
Първо искам да уточня, че това НЕ СА съвети как да свалиш и да преспиш с момиче, това ме отвращава, тъй че моля ви, не ги използвайте за подобни цели.

Най-важно е мястото на срещата.

Лично бих ви посъветвал да избягвате кафенета, клубове и други подобни, понеже там репликата е "да те черпя нещо“ или други по-нецензурни.

Говорим за паркове и градинки след работно време или уикенда.

И така. Вървите си из градинката и виждате едно момиче да седи само.
Преди да заговорите което и да е момиче, трябва първо да прецените дали няма да получите вербална или физическа травма.

1. Ако говори по телефона - можете да изчакате, но не наблизо, разходете се и минете пак след няколко минути.

2. Ако си цъка на телефона и не ви обръща внимание, сядате наблизо. На съседна пейка, но не на същата. През цялото време се стараете да изглеждате сякаш се любувате на природата. Можете да приложите класиката, вадите своя телефон и казвате - ех, уж сме навън сред природата, пък все се взираме в тия айфони! От реакцията, която няма как да се предвиди, следват вашите реплики. Можете да попитате на шега ако й вземат телефона и лаптопа, колко време ще издържи без да се побърка?

2.1. Ако няма съседна пейка, питате - извинете, свободно ли е - така я улеснявате максимално да ви отреже и да не си губите взаимно времето. Можете да попитате и - извинете, чакате ли някого? Но това зависи от вашите намерения.

3. Ако чете книга. Супер, това значи, че е умна. Питате любезно можете ли да седнете до нея. Умните момичета режат директно, затова ако се съгласи, ще знаете имате ли шанс. Ако ви попита защо, при положение, че има толкова свободни пейки, можете да кажете, че ви харесва изгледа точно от тази. Докато сядате се опитайте да познаете книгата. Да четеш книга на открито е много смело занимание.
  а) Ако видите заглавието на книгата и то е за вампири или друга тъпотия, вече знаете как да процедирате. Можете предварително да потърсите заглавията на някакви такива книги, заедно с ревю за тях, за да сте подготвени. Другото е ясно.
- О, книгата която четеш е върховна! А чела ли си... - другото е божа работа.
  b) Ако заглавието не ви е познато и нямате идея за какво е. Можете да попитате. Ако ви отговори с половин уста - или е много запленена от книгата, или не сте и интересен. В случая много малко може да се направи. Можете да я попитате дали би ви я препоръчала. Всичко зависи от жестовете. Как държи книгата, как ви гледа кратките периоди, които вдига очи от редовете.

4. Ако са 2-3 ученички, които разпалено говорят за момчета.
- Hello girls! Would you like to take part in a free street English lesson?
  a) Ако ви посрещне студено мълчание. Питате Did any of you understand me? Schprechen Sie Deutch? Говоритьe по руский?
Ако все още няма отговор, последния ви шанс е - Еее, тия младежи не знаят чужди езици. Можете да предизвикате интерес и смях.

 b) Някои от тях казват - Yes, I do. Това би значело, че очакват от вас урок по английски. Ако го знаете, това е перфектно.

Сега ще ви дам няколко изпитани съвета КАК ДА ГОВОРИТЕ С НЕПОЗНАТИ МОМИЧЕТА

1. НИКОГА НЕ питайте за имената им, годините им, откъде са... никаква лична информация. В течение на разговора, те ще ви я дадат сами или поне част от нея.
2. НИКОГА НЕ им казвайте името си или нещо за себе си докато не поискат да знаят. Дали ще излъжете или не, зависи от целта ви.

Това е и причината да се започват небрежни разговори.
- Здравейте, може ли да се запознаем? - е най-тъпата свалка и всяко момиче я е чувала 10000 пъти. Мислите ли, че ще има някакъв диалог, освен ако не е пропаднала кифла?

Жестовете при жените и мъжете

ТАЗИ СТАТИЯ НЕ Е МОЯ

Човек не може да контролира мимиките и жестовете, а именно те издават неговите мисли и чувства. В своята книга Езикът на тялото австралийският писател Алън Пийз разкрива как да разберем за какво мисли един човек, когато мълчи.

Жестовете на ръцете могат да бъдат точен пътеводител към намеренията на даден човек, дори и да се опитва да ги скрие, дори и да се опитва да ви измами.
Потриването на двете длани например показва положителни очаквания. Често те изразяват нетърпението на един човек, който очаква да му се случи нещо приятно.
Потриването на двете длани най-често е забелязвано в игралните зали. В заведенията обаче също може да се види как сервитьор потрива ръце, след като е оставил сметката на дадена маса. По този начин той несловесно показва, че очаква добър бакшиш.

Потриването на палеца в другите пръсти е универсален жест, който показва очакване на пари. Често той се използва от хора, които имат намерение да ви искат заем.
Сключването на пръстите на ръцете е знак за безизходица и отчаяние. Използват го хора, които изпитват негативни емоции или преживяват голяма житейска драма.
Когато един човек хваща ръцете си зад гърба, той иска да покаже своя авторитет в обществото. Този жест редовно използват членовете на британската кралска фамилия, полицаи и учители.
Човек, който придържа ръцете си зад гърба, показва самоувереност и превъзходство. Ако обаче едната ръка стиска другата за китката, вместо за лакътя, това е знак за слабост. Много често хора в подчинена позиция правят този жест пред своя шеф в опит да запазят самоконтрола си.
Плътно долепените длани са знак за високо самочувствие и увереност.
Скръстените ръце пред гърдите са ясен знак за враждебност и отбранителна позиция. Хората, които правят този жест, искат да се предпазят от неблагоприятна за тях ситуация.
Като позиция на самоотбрана се приема и хващането на двете ръце пред тялото за китките.
Ако обаче един човек е скръстил ръце, но палците му не са свити, а опънати, той иска да покаже самоувереност. Този жест често се използва от уверени и амбициозни хора, които се срещат с по-висшестоящ от тях.
Когато едната ръка е пусната, а другата държи срещуположния лакът, жестът показва неувереност, ниско самочувствие и желание да не бъдат забелязани. От друга страна прекалено силното ръкомахане показва импулсивните личности, които бързо избухват.
Ръцете на кръста под формата на буквата Ф поставят хора, които са отворени към новото и са готови да ви изслушат. Ръцете в джобове показват нежелание за действие и желание за мързел.

Понякога само с един жест могат да бъдат казани хиляди думи, само с един поглед можем да получим отговора на зададен въпрос. Ние всички подсъзнателно изразяваме чувствата и мислите си с движенията на тялото си и жестовете, които правим. И така какво означават различните жестове при мъжете?
1. Когато мъж държи постоянно ръцете на хълбоците си, то това може да ни говори за две неща, за готовност или за агресия.
2. Ако мъжът поставя ръцете си кръстосани на гърдите, то това означава отбранителност.
3. Когато той ходи с ръце в джобовете и е с леко изгърбени рамене, то мъжът ни показва униние.
4. Поставяйки ръка на бузата си мъжът показва, че е мисли за нещо или прави оценка на случилото се.
5. Ако мъж докосва или леко потрива носа си, то той ни показва отхвърляне или съмнение.
6. Когато трие очите си, то значи, че е изнервен и се съмнява в нещо.
7. Постави ли ръцете си зад гърба си, знайте, че той ви показва гняв, разочарование или страх.
8. Ако мъж заключи глезените си, то той има някакво предчувствие.
9. Когато подпира спокойно глава на ръката си и очите са му сведени, то мъжът изразява скука.
10. Мъж, ако трие ръцете си то той е в очакване на нещо.
11. Седейки със сложени ръце зад главата и кръстосани крака, мъжът изразява доверие и превъзходство.
12. Ако мъжът срещу вас стои с отворени длани, то той е искрен и открит с вас, показва невинност.
13. Когато потупва или гали косата си, мъжът показва липса на самочувствие и несигурност.
14. Ако бързо накланя глава – интерес.
15. Когато гали брадичката си, мъжът се опитва да вземе решение.
16. Гризе си ноктите – несигурност, нервност.
17. Ако мъж си дърпа ухото – нерешителност.
18. Когато мъжът докосва дрехите си или прави нещо непривично, то това означава, че се опитва да привлече вниманието ви.
19. Когато мъжът остане продължително време с глава наклонена на една страна, то той ви показва скука.

Хард дискове (Твърди дискове) HDD

ТАЗИ СТАТИЯ НЕ Е МОЯ


Твърдият диск енергонезависима компютърна памет. Информацията се съхранява по магнитен път върху покрити със специален слой плочи. Прилагателното „твърд“ подчертава разликата спрямо гъвкавия магнитен диск и напомня за исторически първото наименование запаметяващо устройство с твърд магнитен диск, ЗУТМД, използвано през 70-те и 80-те години на 20 век. Необходимостта от съхраняване на все повече информация налага устройства, използващи сменяеми дискови пакети, които разговорно също са наричани дискови пакети.

Устройство и технология

Конструкция




Запаметяващото устройство използва набор от една или повече дискови плочи (диска) около обща ос в т.нар. дисков пакет. Всяка плоча е покрита с магнитен слой, върху който информацията се записва и чете от магнитна глава. Данните се записват върху концентрични окръжности, които се наричат „пътечки“ (писти). Пистите се номерират за всяка плоча поотделно, като се започва от нулева (най-външната работна) до последната (с най-голям номер). Обикновено след нея има и няколко резервни (запасни).

Целият дисков пакет се върти с постоянна ъглова скорост около оста си, задвижван от електродвигател. При старите и големи устройства той е дори мощен трифазен електродвигател, свързан чрез ремъчна предавка с шпиндел, на който е фиксиран дисковия пакет. В съвременните устройства двигателят за пакета е най-често миниатюрен и плосък, куплиран директно към шпиндела, и управляван от специализиран контролер, стабилизиращ скоростта му на въртене.
За двете работни повърхности на всяка плоча има отделна глава за запис и четене. 


Блокът магнитни глави се задвижва чрез рамо, извършвайки операцията позициониране на главите чрез радиално преместване. В устройствата със сменяеми дискови пакети главите типично позиционират по права линия (радиално; към центъра на шпиндела на пакета), задвижвани от линеен двигател. При тези устройства, за да се постигне съвместимост на запис и четене на информацията от всеки сменяем пакет е необходимо да се настроят магнитните глави в радиална и тангенциална посока. За целта са използвани така наречени контролни пакети. При тези устройства магнитните глави се извеждат извън сменяемия дисков пакет и след това той може да се спре и смени.

При първото устройство на IBM от така наречен тип "Уинчестър" : IBM 3340, се преминава към производство на изделия, в които магнитните дискове и глави се обединяват в един неразглобяем модул. При спирането на устройството магнитните глави или "кацат" на повърхността на диска или се разтоварват (отделят) от нея. За да не се получи задиране на магнитните глави при кацането, обикновено върху повърхността е нанесен много тънък смазващ (намаляващ триенето) слой. За спиране и кацене на магнитните глави, блока глави се позиционира най-често на най-вътрешния диаметър на диска, където линейната скорост е най-ниска и височината на летене съответно най-малка.

В повечето от съвременните запаметяващи устройства с твърд магнитен диск, рамото се върти около ос, разположена извън пакета и успоредна на оста му, при което върхът на рамото и главите, закрепени на него, извършват движение по дъга от окръжност, ориентирана приблизително по радиуса на дисковия пакет.
Записът става чрез промяна на ориентацията на отделните магнитни домени. До края на 20 век записът се извършва надлъжно – ориентацията на домените е по протежение на пътечките, срещу или по посоката на въртене. Нуждата от повишаване на плътността на
запис довежда до напречен запис – с ориентация на домените наляво или надясно, напречно на дължината на пистата, както и до перпендикулярен запис – 
перпендикулярно на повърхността, в дълбочината на магнитния слой, с ориентация на домейните нагоре или надолу.

От гледна точка на оптимизацията на достъпа до данните върху пакета във физическата им организация е въведено понятието цилиндър, обединяващо мислено пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности. Цилиндрите съответстват по брой и номерация на пистите по коя да е повърхност. При само една работна повърхност (но не плоча, т.к. плочата често използва глава за всяка от двете си работни повърхности) понятието цилиндър няма смисъл. Поцилиндровите операции от тип търсене, четене или запис на информация често водят до съществена икономия във времето на достъп, доколкото в рамките на цилиндъра пистите се избират (сменят) чрез много бърза, електронна комутация на работната глава, а не се налага бавното препозициониране на друг номер писта (с друг радиус).
При въртенето на магнитния диск, магнитната глава „лети“ на определена височина от диска, следвайки профила му. При първите дискови устройства тази височина е 2-3 микрона, а при по-късно произвежданите устройства е под 0,1 микрона. В съвремените устройства с напредъка на качеството на единичните дискове и магнитните глави намалява драстично и тази височина. При тези условия наличието на замърсявания във въздушната среда на дисковото устройство, влошава рязко надеждността и живота на устройството. Поради това монтажа на дисковото устройство с твърд диск в частта дискове и глави се извършва в чиста стая. След това този модул на дисковото устройство се затваря херметично.

Съставни части




Твърд диск със свалени дискове и капак. Виждат се медните намотки на статора около лагерите в центъра на шпиндел двигателя. Вляво горе гъвкава печатна платка и блока глави с позиционера.
Твърдият диск има два електрически двигателя: шпинделен двигател за въртене на дисковете и позиционер на главите (линеен двигател). Шпинделният двигател е с външен ротор, а статора с намотките е неподвижен. Позиционера с ъглов линеен двигател е балансиран около лагерно тяло, като от външна страна се намира намотката на линейния двигател между постоянни магнити, а от от вътрешната, между дисковете се намират леки и здрави държатели на манитните глави, окачването им (плоски пружини ) и магнитните глави.

Блок глави с бобината на линейния двигател отляво и главите запис/четене вдясно
Позиционера (англ. Actuator) се състои от постоянен магнит и безкаркасна бобина от лек емайлиран проводник. Преминаващият през бобините ток взаимодейства с магнитното поле на постоянните магнити и позиционира блока магнитни глави. 

Управлението на позиционирането се извършва от управляващата електроника на твърдия диск в зависимост от прочетената сервоинформация, която е или записана на отделна повърхност (сервоповърхност) или е разпределена - записана на служебни сектори на всяка глава запис четене. За предаването на управляващите сигнали към бобината на позиционера и информацията за запис и четене към магнитните глави служи гъвкава печатна платка. Към позиционера има и ключалка, която трябва да обездвижи позиционера в неработещо положение и по време на транспорт.
В корпуса на твърдия диск има и два филтъра: единия е циркулационен-за филтриране на евентуално генерирани частици при работата на диска и втория : барометричен за компенсиране на външното атмосферно налягане (например при различна надморска височина).


Единичен магнитен диск

Основният материал на единичните дискове са обикновено алуминиеви, магнезиеви сплави или стъкло. Използва се покритие под магнитния запомнящ слой за намаляване на дифузията и подобряване на механическите качества на подложката. Магнитния слой в съвременните твърди дискове се нанася чрез разпрашване на материали като кобалт или например по-съвременните CoCrPt с дебелина под един микрон. Върху магнитния слой се нанася много тънък слой от въглерод, който служи да предотврати повреди на магнитното покритие при кацането на магнитната глава. Поради структурата на този въглероден слой, той наподобява диамантено покритие. В съвременните твърди дискове се поставят от един до четири единични диска, като на всеки диск има по две магнитни глави (на всяка повърхност)

Глави запис/четене
Магнитната глава представлява миниатюрна електромагнитна система, която намагнитва отделни участъци от магнитния запомнящ слой и по този начин извършва записа на информацията върху него. При въртенето на единичният диск, той създава въздушна възглавница върху летящото тяло на главата, на което се намира този електромагнит и съответна подемна сила. Летящото тяло е закрепено на плоска пружина, която го притиска към повърхността и осигурява една постоянна височина на летене. През годините тази височина се намалява непрекъснато, за да достигне в днешно време по някои данни до 0,003 микрона

Магнитната система на главата първоначално се изработва от феритен магнитопровод и емайлиран проводник за намотката. Ограничените възможности за развитие на тази технология е причина още от 80-те години заедно с развитието на дисковите устройства, да се работи по разработката на тънкослойните магнитните глави. Първоначално те са аналог на индуктивните глави -намотка и магнитопровод изработени с помощта на тънкослойни технологии. По късно се преминава към магниторезистивни глави.

Магнитен запис

При твърдия диск данните се записват като се намагнетизира тънък слой от феромагнитен материал намиращ се върху твърдия диск. При последователната промяна в посоката на намагнитването се получават отделните кодирани двоични кодове. Данните се прочитат като на местата на промяна на магнитното поле се отчита промяна в електрическият сигнал на магнитната глава.

При записа на информацията около процепа на магнитната глава се получава магнитно поле , наречено понякога "магнитен пламък", което променя по определен начин магнитните домени. При четене на записа на местата на промяна на намагнитването, в магнитната глава се възбужда електрически сигнал. При преминаването от надлъжен към перпендикулярен магнитен запис се увеличава плътността на запис и четене и от там общата плътност на запис на твърдите дискове.


Серво запис

За да може записаната информация да бъде прочетена е необходимо при всяко позициониране на определен цилиндър /пътека да се позиционира точно на съответното място на записа. С развоя на твърдите дискове това се извършва по различен начин:
С предварително настройване на положението на магнитните глави (радиално и тангенциално) с използването на така наречени контролни пакети (при сменяемите дискови пакети).
С използването на отделна повърхност в пакета от магнитни дискове - сервовърхност, върху която е записана предварително сервоинформация, служеща за точното позициониране на блока магнитни глави. Тази информация се записва предварително на сервоповърхността с използването на специално оборудване- серворайтер. Тази информация се чете непрекъснато по време на работата на твърдия диск от сервоглавата. Сервоинформацията , записана предварително, трябва да се запази по време на целия живот на твърдия диск. Затова е важно да се елеминират външни и вътрешни магнитни полета, както и всички части на твърдия диск намиращи се в близост до тази информация да бъдат немагнитни. Записа на сервоинформацията се извършва в чиста стая.
Разпределена сервоинформация - всяка двойка диск и глава съдържа необходимата за позиционирането си на съответната пътека информация.

Твърд диск с хелий

Western Digital със своята дъщерна фирма HGST разработва и през 2013 започва производството на твърд диск напълнен вместо въздух с хелий-технология HelioSeal. Предимствата са следните:
Хелият като много по-лек газ от въздуха (седем пъти по-лек) има голяма разлика в поведението при летенето на магнитните глави. При въздуха, който е по тежък флуид от хелия се получават турболенции при висока скорост и допълнителни вибрации в магнитните глави.
Създават се топлинни загуби, които не позволяват увеличаването на броя на единичните магнитни дискове. При твърдите дискове с хелий на мястото на пет диска могат да се поставят седем при по-малки топлинни загуби
Хелият е газ, който много трудно може да се уплътни херметично поради малкия размер на молекулата му, но при изпълнение на тази задаче се получава устройство, което напълно е изолирано от външните условия и не се влияе от замърсяване в околната среда. Тези твърди дискове могат да се потапят и охлаждат отвън без проблеми, включително в течна среда.
Тези устройства имат 20% по-малък разход на енергия, по-тихи са и с по-ниска работна температура.
Увеличава се надеждността на твърдия диск. Обявеният от Western Digital параметър MTBF e 2,5 милиона часа.
В края на 2015 година Western Digital и в началото на 2016 година фирма Seagate обявяват производство на 10ТВ, 3.5 твърд диск с тази технология.

SMR

Shingled Magnetic Recording (SMR) е техника на запис/четене, разработена за използване в някои твърди дискове. Целта е да се увеличи радиалната плътност на запис. Увеличаването на коерцитивната сила на магнитното покритие на единичния магнитен диск изисква по-силно магнитно поле за пренамагнитване му. При технологията SMR това се постига с магнитна глава за запис, която е по-широка от тази за четене и препокрива част от съседната пътека[2]. По този начин при записа на всяка една пътека се изтрива и част от записа на съседната пътека.
При стандартния магнитен запис отделните пътеки за магнитния запис са паралелни и отделени на определено разстояние , така че да не си влияят по време на запис и четене. При новия метод на запис припокриването при запис, позволява получаването на пътеки със записана информация по-тесни от широчината на записващата глава. Това позволява увеличение на обема на записаната информация с 25 процента.
Поради това че при запис се засяга и съседната пътека, се променя начина на записване. При запис трябва да се презаписват и засегнатите пътеки. Това прави процеса на запис много по-бавен от четенето. Има различни начини за организация на работа. Тези устройства естествено са подходящи за архивиране, тъй като скоростта на процеса на четене на информацията не се намалява.
Seagate доставя такива дискове от септември 2013 г.

HAMR

HAMR heat-assisted magnetic recording е топлинно-асистиран магнитен запис (или хибриден запис), и с него се означава един метод за магнитен запис, който трябва да осигури много по-голяма плътност на запис от сега произвежданите серийно устройства.
Seagate показва през 2002 година за първи път лабораторен опит с HAMR. Междувременно поради редица технически проблеми, които трябва да се решат с магнитното покритие, защитното смазващо покритие и магнитните глави, серийно произвеждани устройства се очакват не по-рано от 2018 година. По време на процеса на запис магнитното покритие, върху което трябва да се записва се нагрява локално с лазер до температурата на Кюри, за да може магнитното поле, необходимо за записа да се държи колкото си може по-малко. Крайния резултат е многократно увеличаване на плътността на запис.

Характеристики

Капацитет

Капацитетът на твърдия диск е количеството данни, които могат да се запишат на него. Модерните твърди дискове достигат капацитет 4 000 GB (и повече) за размер 3,5".

Размери

Преди появата на персоналните компютри твърдите дискове се произвеждат в множество различни размери, като обикновено се поставят в самостоятелни или в стандартни 19-инчови шкафове. Тъй като първите персонални компютри имат вградени флопидискови устройства, твърдите дискове за този пазар започват да се конструират със същите размери – първоначално стандартните за флопидисковите устройства ширини 8", 5,25" и 3,5". По-късно се появяват и твърди дискове с по-малки размери. Към 2009 година най-малките размери (1,3", 1" и 0,85") са спрени от производство, поради поевтиняването на флаш-паметта.

Стандартните размери твърди дискове са:
Означение
Ширина, mm
Дебелина, mm
Дължина, mm
8"
241,3
117,5
362
5,25"
146,1
41,4
203
3,5"
101,6
25,4
146
2,5"
69,85
7-15
100
1,8"
54
8
71
1"
42,8
5
36,4
0,85"
24
5
32


Интерфейс – съвкупността от връзки, сигнали, технически средства за поддръжка на връзките и правила на обмен. Модерните твърди дискове ползват интерфейси ATA (AT Attachment, или IDE – Integrated Drive Electronic, или Parallel ATA), (EIDE), Serial ATASCSI (Small Computer System Interface), SASFireWireUSBSDIO и Fibre Channel.

Време за произволен (случаен) достъп (на английскиrandom access time) – от 3 до 15 милисекунди.

Скорост на въртене на шпиндела (на английскиspindle speed) – брой обороти на шпиндела за минута. От нея зависят времето за достъп и скоростта на предаване на данните. Към 2007 г. се произвеждат твърди дискове със скорости на въртене: 4200, 5400 и 7200 (ноутбуци), 7200 и 10 000 (персонални компютри), 10 000 и 15 000 об/мин. (сървъри и работни станции).

Надеждност (на английскиreliability) – средно време за амортизация (до първия отказ) (Mean Time Between FailuresMTBF).

Количество входно-изходни операции за секунда – съвременните дискове позволяват около 50 оп./сек при произволен достъп и около 100 оп./сек при последователен достъп.

Консумация на енергия – важен фактор при мобилните устройства.

Ниво на шум – шумът при работа на диска, измерен в децибели. За да се счита за тих, дискът трябва да има ниво на шума около 26 dB и по-малко.

Устойчивост на удари (на английскиG-shock rating) – допустимото натоварване се измерва в единици g.

Скорост на предаване на данни (на английскиTransfer Rate):
Вътрешна зона на диска: от 44,2 до 74,5 MB/s
Външна зона на диска: от 74,0 до 111,4 MB/s

Причини за повреди и мерки за сигурност

Най-често срещаните причини за повреди в твърдия диск са:
При новите високооборотни твърди дискове има основно термични проблеми, свързани с нагряването на въздуха между единичните дискове.
Задиране на магнитната глава и диска. При нормална работа главата лети върху диска на определена височина. При определени условия- вибрации, удари , замърсяване и други , може да се получи задиране.
Външните магнитни полета могат да изтрият и разрушат служебната сервоинформация и направят диска негоден.
Грешка в електрониката и износване на механиката
Дълъг престой в неработещо положение, когато главата лежи неподвижно на диска, може да доведе до залепването й върху него и невъзможност изобщо диска да се завърти.
Стресови вибрации и удари могат да доведат до бързо повреждане.
Висока температура на работа , над работната температура посочена от производителя.
Твърдите дискове по принцип могат да работят във всяко положение , но трябва все пак да се има предвид и указанието на производителя. Дисковете е добре да са закрепени към конструкцията на компютъра , за да се намали влиянието на собствените вибрации.
По време на монтаж да се спазват правила за ESD.
Да се прави редовно копиране на важните документи от твърдия диск.
Средният брой работни часове, преди един диск да се повреди се означава като MTTF (Mean Time To Failure), а при твърдите дискове , които се ремонтират MTBF- (Mean Time Between Failures). Това са данни , които се събират статистически за различните модели на различните производители.

Производители на твърди дискове


През 2014 година в света са произведени 564 милиона твърди диска с общ обем 529 Exabyte .Промените през последните 20 години са довели в крайна сметка до намаляване на броя на производителите до три основни фирми.

Име
Пазарен дял
2014[7]
43 %
41 %
16 %