30 януари 2016 г.

Шлагери, Естрада, Поп музика, Шансони

ШЛАГЕР

Шлагер (на немски език Schlager, свободно преведено като "хит") е стил в популярната музика, който е преобладаващ в Централна и Северна Европа, по-специално в страните Финландия, Швеция, Швейцария, Австрия и Германия, но в по-малка степен и в балтийските страни, Франция, Белгия и Холандия.

Типичните песни в стил шлагер са или леко сладникави, или силно сантиментални балади с проста, ефектна, лесно запомняща се мелодия или леки поп-мелодии.

Текстовете на песни от този стил обикновено са за любовта, отношенията и чувствата между хората. Северният вариант на стила, особено във Финландия, е възприел елементи от северните и славянските народни песни, с текстове, съдържащи меланхолични и тъжни теми.

Думата шлагер е също така възприета в много езици (включително на български език), в които означава музикален хит.

Стилът е често представян на конкурса за песен Евровизия и става много популярен още в първото издание на конкурса през 1956 г., въпреки че с годините все повече е заменян от други стилове в поп музиката.


EСТРАДА

Естрадна музика в България се нарича популярната развлекателна музика, създадена в периода между 50-те и 90-те г. на 20 век. Името ѝ произлиза от естрада, вид издигната платформа. Често самата музика или събирателно певците в този жанр съкратено биват наричани естрадни (напр. „българската естрада“). През 50-те и 60-те години на 20 в. в България масово навлиза в употреба и понятието забавна и танцова музика, което е най-точното за жанра, но днес е възприето световното ѝ наименование – попмузика. Някои рок групи също са причислявани към българската естрада.



Етимология и употреба


В средата 60-те години на 20 в., когато западната попмузиката навлиза в България и дава отражение като жанр, за да бъде разграничена от класическата музика, тя е наричана забавна и танцова, развлекателна музика или най-често естрадна музика. Първите естрадни изпълнители като Леа Иванова, Георги Кордов, Мими Николова, Маргрет Николова, Ирина Чмихова, Кирил Семов, Росица Николова, Паша Христова, Емил Димитров, Лили Иванова, Йорданка Христова и др. изнасят концерти под формата на развлекателни програми, като редуват изпълнения на песни с малка инструментална група или голям оркестър и изпълнения на скечове от театрални актьори. 
Обичайно това става на открити сцени или подиуми в паркове, летни театри, летни кина, а в последствие и на стадиони. Тези открити сцени се наричат естради или естрадни сцени, а изпълняваната на тези сцени музика – (разговорно) естрадна музика. С течение на годините тази употреба се налага като название на този жанр музика в България.



Влияния в развитието


Ранните естрадни изпълнители са били повлияни предимно от италианската музика, която оказва огромно влияние върху формирането на българската и световна попмузика през 50-те , 60-те , 70-те и 80-те години. Много от певците в началото на 60-те години на 20 век са включвали в репертоара си италиански, по-рядко френски и испански песни, и още по-рядко англоезични, но с алтернативен български текст и аранжимент от български аранжор. 

Спорен е въпросът дали песните по това време имат влияние от СССР, тъй като българската естрадна музика е била високо ценена там поради нейните музикални качества. Също така тя е оказвала силно влияние предимно в СССР поради високата си мелодичност и чувственност. В края на 70-те чуждите влияния отпадат и взема превес чисто българското звучене. След падането на комунистическия режим през 1989 г. и отпадането на всякакви ограничения от радиостанциите за излъчване на западна поп музика рязко се променя музикалната култура в България. 

Много хора определят естрадната музика като остаряла и неактуална, а други я свързват с комунизма, макар естрадната музика през 60-90 години да няма политически оттенък. Резкият спад на интереса на публиката към естрадната музика кара много от актуалните по това време изпълнители да прекратят дейност, а други решават да положат усилия за осъвременяването ѝ.



Естрадната музика днес


След рязкото навлизане на западната попмузика много от изпълнителите решават да осъвременят и модернизират нейното съдържание и звучене, като решават да смесват естрадната музика с други стилове или да я направят близка по звучене със западната попмузика. 
Тези опити са неуспешни най вече поради несъвместимостта на лирическите послания и разликата в културната стойност на вече разпространяваща се свободно западна попмузика. Въпреки всичко остават български изпълнители като Георги Христов, Лили Иванова, Веселин Маринов и др., които продължават да пеят естрадна музика, използвайки чисто българско звучене и са против модернизирането ѝ в какъвто и да е аспект.


ПОП МУЗИКА

Поп музиката или само „поп“ (на английски: Pop-music, съкратено от Popular music, буквално „популярна музика“) е жанр в музиката, който обикновено има танцoв ритъм, опростена мелодия и повтаряща се структура. За първи път терминът възниква през 1926 година, а от 1954 година става отделен жанр. Той включва в себе си разнообразни подстилове. В България в продължение на много години поп музиката се е наричала „естрада" или „естрадна музика", но в случая и двата термина са неправилни.

Концепцията на попа е да представя на хората нещо ново, лесно запомнящо се и различаващо се от шаблонната представа за музика. Характерно за мелодиите е, че те са лесни за запаметяване, което спомага за бързото приемане от публиката. Най-често се залага на силно изразен ритъм или мелодични балади. Аудиторията ѝ е главно от младите хора.


История и развитие


Музиковеди често се определят следните характеристики, типични за жанра поп музика:

- цели се да привлече широката аудитория, а не конкретна субкултура или идеология;
- акцент върху изработката, а не официално „художествено“ качества;
- акцент върху запис, производство и технология, но живо изпълнение;
- склонност да отразяват съществуващите тенденции, а не постепенно развитието ;
- многото поп музика е предназначена за насърчаване на танци, или да се използват денс-ориентирани, бие или ритъм.

Обикновено дължината на една песен е 2-5 мин. Структурата е куплет-припев, дълги инструментални части и сола са рядко срещани. Залага се на масовия вкус и комерсиалния характер. B поп музиката доста често изпълнителите предпочитат да не издават цял албум, а само една песен-сингъл, с която стават популярни. 

Когато певците изпълняват песни на други изпълнители, /и официално обявят това/ се наричат кавъри. Когато изпълняват свое творчество, се наричат авторски песни. Много често певците не изпълняват собствени парчета, а музика, писана за тях, като за целта се обръщат към композитори и текстописци.

Текстът на съвременната поп песни обикновено се фокусира върху прости теми — често любов и романтични отношения — въпреки че има ясно изразени изключения .

Подстилове

През 70-те години на 20 век най-популярната музика е в стил диско, през 80-те главните течения са R&B, рок и ню уейв. В 90-те години гръндж музиката е популярна, но от средата на десетилетието започва да властва тийн поп-ът. Той обаче замира през 2001, когато популярната музика се обръща към R&B, примесен с хип-хоп звучене. От тогава тече това явление, което вече е започнало едно своеобразно завръщане към тийн поп и денс музиката. Япония и Южна Корея имат свой собствен вид поп — J-pop (съкратено за "Japanese pop", в превод „Японски поп“) и K-pop (съкратено "Korean pop", в превод „Корейски поп“).


ШАНСОН

Шансо́н (на френски: chanson — песен) е музикален жанр, който се използва предимно за вид френска и руска песен. Може да означава:

1. Песен на френски език от епохата на Средновековието и Ренесанса.
2. Вид естрадна песен в стил кабаре

Съвременни изпълнители на този жанр са Шарл Азнавур, Жилбер Беко, Жак Брел, Лео Фере, Жулиет Греко, Ив Монтан, Едит Пиаф и други.

Руският шансон, по аналогия с френския, е събирателен термин, който обозначава различни музикални жанрове като бард песни, градски романс, народни, военни и някои естрадни песни. По този начин в руския шансон влиза доста широк спектър от изпълнители - Петър Лещенко, Михаил Шуфутинский, Клавдия Шулженко, Марк Бернес и Елена Ваенга. В Кремълския дворец от 2001 година насам се провежда церемония по връчване на наградата „Шансон на годината“.

29 януари 2016 г.

MAC (Macintosh) history

Macintosh или Mac е серия от няколко производствени линии персонални компютри, създадени, поддържани и продавани от Apple Inc. Първият Macintosh е пуснат в продажба на 24 януари, 1984 г. Той се превръща в първият успешен личен компютър на пазара, който използва графичен потребителски интерфейс и мишка, вместо използвания дотогава стандартен интерфейс с команден ред. Компанията продължава да постига успехи през втората половина на 1980-те, но през 1990-те г. пазара на персонални компютри започва да се измества към персоналните компютри съвместими с IBM PC, които работят под MS-DOS и Microsoft Windows.

В момента текущата сфера на компютрите Макинтош обхваща нива от Макинтош мини десктоп (Mac mini desktop), до сървърите Xserve. Компютрите Макинтош са насочени главно към масовия потребител в домашни условия, както към образователната сфера и други. Едва напоследък сървърът на Макинтош Xserve G5 позволи до голяма степен приобщаването на компанията и вписването и към общите пазари.

Производството на Макинтош е основано на модел на компютрите на IBM (Apple опростиха и улесниха всички аспекти на хардуера на IBM), компанията беше способна да задържи правата към неговият софтуер, създавайки собствена експлоатационна система, като тази в геймърските конзоли.

Оригиналната операционна система на Макинтош претърпява много основни промени.

При излизането си финалната версия на Макинтош операционната система 9. 2. 2. все още не притежаваше много от съвременните отличителни черти на операционната система . През 2001 година Apple представи Mac OS X основана на BSD Unix, която притежаваше подобрена стабилност, способност за многозначност и поддръжка на повече от един потребител.

Моментната версия на Мас OS X 10.5, която има кодовото име Leopard, се продава инсталирана във всички нови компютри Мас. За да са по удобни за работа, Епъл разработиха и развиха серия от приложения свързани с цифровата медия. Две основни приложения, които са насочени към производителността на компютрите. Така нареченото iWork също така и софтуер, който е насочен към развитието на професионалният пазар включващ Final Cut Pro, Shake и Aperture. Това е част от разработеният за целта софтуер.


от 1979 до 1984: Развитие

Проекта Macintosh стартира в края на 70-те години на 20 век с Джеф Раскин, служител на Apple Inc., който си представил лесен за използване, нискобюджетен компютър за средния потребител. Той искал да кръсти компютъра на своя любим сорт ябълки McIntosh, но името трябвало да бъде променено поради правни причини. Името било фонетически сходно с това на производителя на аудио оборудване McIntosh Laboratory.




1. Mac mini Това е най-евтиният за момента Макинтош, който се произвежда. Изпраща се на потребителите без монитор, клавиатура и мишка. Налични са 2 версии, които са оборудвани с процесори Core Duo.

2. iMac Това е водещият модел в момента от продуктовата линия на Apple за десктопи. Разполага с мобилната версия на интелският процесор Core 2 Duo. Представлява така наречените „всичко в едно“ компютри и има разновидности от 20 и 24 инчови модели.

3. Mac Pro Това е най-скъпият, но и най-модерният компютър от горен клас, който замести Power Mac G5. Той разполага с 2 двуядрени процесора Intel Xeon ('Woodcrest'). За съжаление в пакета не е включен монитор.

4. MacBook Това е преносим компютър. Използва процесори Intel Core 2 Duo, които не са толкова бързи (диапазон 1,83 GHz or 2,0 GHz) в сравнение тези на MacBookPro. Това е наследникът както на iBook G4, така и на 12" инчовият PowerBook, който използваше процесор PowerPC G4.

5. MacBook Air Това е преносим компютър, наречен „Най-тънкия преносим компютър в света“ заради своята дебелина — от 4 до 19,4 mm. Предлага се в две разновидности, като разликата между двете е SSD харддискът на единия.Разполага с 1.6 и 1.8 GHz Intel Core 2 Duo процесор.Снабден е с 13,3" инчов дисплей.Това е най-новият Мак — представен от Стийв Джобс по време на речта му на MacWorld '08.

6. MacBook Pro Това е най-горният клас от линията преносими компютри на Apple. Той разполага със интелски процесор Intel Core 2 Duo на честота 2,16 GHz или 2,33 GHz, със 15,4" или 17" инчови дисплеи. 17" инчовият модел се предлага единствено с 2.33 GHz процесор.

7. Xserve Това е сървърът, който компанията предлага (1U rack-mount). Той разполага с интелският процесор [b][Intel Xeon „Woodcrest“][/b] . В повечето случаи се използва в клъстъри.






Времева продуктова линия на Макинтош




Хардуер

Сегашните продукти на Apple използват Intel x86 процесори. Всички модели имат не по-малко от 512 MB RAM. Също така в днешни дни те използват ATI Radeon, nVidia GeForce или Intel GMA графични ускорители и имат или комбинирано оптично устройство, DVD плейър и CD записвачка в едно, или така нареченият Супер Драйв (SuperDrive), което е двойно(комбинирано) функциониращо DVD и CD записващо устройство. Всички Макинтоши включват 2 стандартни USB порта, които са стандартизирани за моделите още от пускането на iMac през 1998 година, както и FireWire, технология разработена от Apple за поддръжка на устройства от по-висок клас. Както е известно USB са масово използвани и се вграждат във всички компютри, докато FireWire се използва по-рядко и служи за закачане на устройства като видео камери и твърди дискове, което осигурява по-добър трансфер.

Придържайки се към идеята компютрите да бъдат колкото може по-опростени, Макинтош разполага с мишка, която има само един бутон. Това обаче се промени през август 2005, когато Apple пусна своя 4 бутонна мишка (безжична версия на същата беше пусната на 25 юли 2006 година) и започна да разпространява новите си десктопи с нея. Когато бил пуснат новият iMac G5 през октомври 2005, от Apple започнали да включват в определени модели и iSight камера, която била вградена. Също така бил пуснат и Front Row, система за достъп до данните от друго място.

Архитектура на процесора

Първият (оригиналният) Макинтош използвал 16/32 bit Motorola 68000 процесор, който имал работна честота от 8 MHz. Портативният Макинтош (Macintosh Portable) и PowerBook 100 използвали 16 MHz-ова версия на процесора. Макинтош 2 (Macintosh II) имал изцяло 32-битов процесор Motorola 68020, но компютъра съдържал софтуер, който поддържал само 24-битови адресати на паметта и по тази причина използвал само част от възможностите на процесора, докато софтуера не бил обновен и не бил направен напълно съвместим за 32-битовите компютри. Именно за това тези компютри не били изцяло 32-битови. След това успешният Macintosh IIx представил Motorola 68030, който имал и слотове за памет. Моделът 68030 нямал така нареченият вграден FPU (floating point unit), но можело допълнително да се добави модел 68881 или 68882. По-евтините модели също нямали FPU защото ползвали опростени процесори, но по желание на клиента било възможно добавяне. Първият „чист“ 32-битов Макинтош, който можел да използва 32-битови адресати на паметта и който не се нуждаел от допълнително пачване на софтуера бил Макинтош IIci. През 1991 година от Apple пуснали първите компютри, които съдържали процесори 68040 от Моторола, които притежавали FPU включени в процесорите си и допълнително добавяне на FPU не било необходимо. Също както предишните, така и тук по-евтините модели нямали вграден FPU, защото ползвали „орязаният“ процесор 68LC040 от Моторола, но по желание на клиента то можело да бъде добавено.

След 1994 година компанията използвала линията на процесори PowePC, започвайки с PowerPC 601, които по-късно били ъпгрейдвани до версия 603, 603е, 604, 604е и 604ev. През 1997 година компанията представи своят първи компютър базиран на значително подобреният PowerPC G3 процесор като след това през 1999 година се появи и PowerPC G4. Последната генерация на PowerPC процесорите, които бе представена бяха 64-битовите PowerPC 970FX („G5“), които излязоха през 2003 година. По време на прехода към PowerPC, разработчици на компанията разработиха емулатор, който да буутва още при самото зареждане на операционната система. В началото скоростта на емулацията не била никак бърза, но в последващите версии бил използвам подобрен емулатор, който работел много по-добре и по-бързо. Първата версия на операционна система, която вървяла с компютрите била емулирана на 95%. Последващите я версии на операционните системи покачили този процент, на PowerPC кода, докато операционата система Х (OS X) не го довела до 100%.

Процесорът на PowerPC 604, представил (SMP — symmetric multiprocessing) симетрична работа на няколко процесора в Макинтошите или по-специално PowerPC 604e, които били моделите 9500 и 9600. 3G процесорите на Apple не можеха да работят със SMP технологията, но за сметка на това G4 и G5 имаха тази възможност и от компанията представиха голямо разнообразие Power Mac точно с такива процесори ползващи SMP. Най-мощните компютри Power Macintosh G5, могат да използват до два двуядрени процесора, което прави общо четири ядра.

На 6 юни 2005 година Стив Джобс прави изявление, в което споделя, че компанията Apple ще започне преход за преминаване на всички машини от процесорите PowerPC към Intel и точно тогава беше демонстрирана версия на операционната система „Х“ (Mac OS X), която беше инсталирана на компютър работещ с процесор Pentium 4. Макинтошите, разполагащи с процесори на Intel, могат да използват и са съвместими за софтуер, който е правен за компютрите с PowerPC процесори благодарение на така наречена система „Rosetta“, която спомага за това. Вярва се, че тази смяна в линията на процесорите била породена от това, че от IBM нямали възможност да доставят процесори за преносимите компютри на Apple.

Първите Макинтоши с интелски процесори били iMac и 15"-инчовият MacBook Pro, които били представени през януари 2006 година на конференцията Macworl Conference and Expo. След като Mac mini преминал към интелски процесори клиентите имали възможност да избират между Core solo и Core Duo (едно и дву ядрени) процесори. Продуктите от линията iBook били изместени от MacBook и на 7 август 2006 Power Mac G5 бил спрян за сметка на новият Mac Book Pro, който бил базиран на новият процесор произведен от Intel — Intel Xeon „Woodcrest“. Xserve също претърпял промяна и преминал към същите Intel Xeon „Woodcrest“ процесори. През втората година на 2006 Apple стартира нови iMac и MacBook, които използват Core 2 Duo процесори, претендирайки, че те са 25% по-бързи от предхождащите ги.

Софтуер (и операционна система)

Оригиналната операционна система от 1984 г. на Макинтош представи някои радикални промени от гледна точка на графичния интерфейс: System 7, беше първият основен ъпгрейд на операционна система, който беше направен. Обърнете внимание, че дисплея е с 8-bit-ов цвят. Ето как изглежда и Mac OS X v10.4 „Tiger“. Направени са някои промени, но има и детайли, които са запазени като например лентата с менютата в горната част:

Оригиналната операционна система на Макинтош била известна с името System Software или просто System. С пускането на System 7.6 официалното име било променено на Mac OS или Макинтош операционна система. От 2001 година класическата операционна система на Макинтош (Mac OS) била изместена от новата BSD Unix (Berkeley Software Distribution) базирана операционна система Mac OS X. По-рано Apple предлагаше Макинтош сървърите си с друга UNIX система. Това беше A/UX, но тя нямаше особен успех. Операционната система на Макинтош Mac OS се счита като една от основните предпоставки за големите продажби на платформата и за това се обръща особено внимание на представянето на новите продукти и новите рилийзи. От Apple предпочели и заложили на по-свободните елементи на техният интерфейс във всичките им рилийзи. За това могат да бъдат намерени много прилики между Mac OS 9 и модерната операционна система Mac OS X.

Мас OS беше първата широко използвана операционна система с графичен интерфейс. Първоначално операционната система на Макинтош (classic Mac OS) могла да извършва по една операция и била лимитирана от тази гледна точка, но след това в System Sofware 5 била представена като опция и възможността за извършването на няколко задачи едновременно. Следващото голямо подобрение било System 7 през 1991, която включвала изцяло нов цветен дизайн, вградена възможност за извършване на няколко операции едновременно, така нареченият AplleScript и още много други опции по конфигурацията, които можел купувачът да направи при поръчката на системата. Операционната система на Макинтош продължила да се развива до версия 9.2.2. като във всяка нова версия били добавяни нови опции: (наноядро, поддръжка на няколко операции на операционната система и други).

През март 2001 година, Apple представи своята нова операционна система Mac OS X, една нова, модерна и по-сигурна система използваща Darwin, XNU и Mach.



Mac OS се доставя директно от NeXTSTEP, операционната система разработена от компанията на Стив Джобс NeXT преди да бъде закупена от Apple. Старите програми могат за Mac OS могат да се ползват и на Mac OS X в специална виртуална машина наречена Класическа (Classic), но това е възможно само, ако се използва Макинтош, който има инсталиран Apple софтуер и използва PowerPC процесор. Новите машини, които използват Интелски процесори се нуждаят от допълнителен специфичен софтуер, за да могат да бъдат използвани старите програми. Програма подобна на програмата „Classic“ наречена „Rosetta“, ще дава възможност на програмите за PowerPC да бъдат използвани и на компютрите разполагащи с Интелски процесори. Mac OS X си остава най-масовата и използвана UNIX базирана операционна система и въпреки че тя никога не е била сертифицирана като такава от Open Group, Apple и в момента работи над нова версия, която ще бъде качена на новите сървъри, които предстои да бъдат пуснати на пазара. Mac OS X в момента на версия 10.4 (пусната на 29 април 2005) с кодовото име Тигър („Tiger“). Следващата версия на Mac OS X v10.5 e планувана за лятото на 2007 година и има кодовото име Леопард („Leopard“).

С навлизането на Интелските процесори в компютрите на Apple, става възможно използването на Windows-базирани операционни системи на Макинтош без нуждата от допълнителен софтуер като например Virtual PC, който беше необходим преди това, за да могат да бъдат използвани тези програми. През март 2006, група хакери съобщават, че са открили начин да ползват Windows XP на Интелски базиран Mac. Те качват софтуер, който прави това възможно на собствения си уебсайт от където може да бъде свален под формата на отворен код. През април същата година, само месец по-късно от Apple представят техен софтуер, бета версия на Boot Camp, която позволява на Интелски базираните Макинтоши да използват Windows XP. Именно тази програма Boot Camp ще бъде стандартна и вградена за предстоящата версия Леопард.

Apple laptop: 


Историята на пънка и хардкор пънка

Пънкът (на английски: Punk) е младежка субкултура, зародена в САЩ, Великобритания и Австралия в края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век. Той има няколко елемента: музикалният стил пънк-рок, пънк модата и характерна идеология и философия, в основата на която стоят антиконформизмът, индивидуализмът и анархизмът. С думата „пънк“ освен музикалния жанр може да се означи и човек, който принадлежи към пънк субкултурата или просто изпитва удоволствие от музиката. В българския език често се използва и думата „пънкар“, за да се опишат почитателите на пънка.

В английския език, думата „пънк“ се използва и като пейоративна (дума или израз, изразяващи отрицателна оценка; те имат обиден и „негативен“ ефект, тоест те изразяват омаловажение, презрение или антипатия от страна на говорещия) обида към някого с цел обиденият да бъде представен като дребен, незначителен. В други случаи думата бива използвана за оприличаване на млад престъпник.

В музикално отношение пънкът се характеризира с бърз равноделен ритъм, мелодичност и подчертаване на баса спрямо китарата. Пънк рокът е тясно свързан с изкуството на Анди Уорхол и продуцираната от него група Велвет Ъндърграунд.


Пънк идеология


Пънк-идеологията се свързва със запазване, отстояване, и увеличаване на личните права на отделния човек. Идеите на пънк-субкултурата са свързани в повечето случаи с директна, драстична и по някои път дори екстремна промяна на обществото. Голяма част от пънк-течението е поддържала, и продължава да съхранява анархистката идеология в движенията си. Анархизмът се приема с цел постигане на утопично общество, в което липсват класовото разделение, корупцията, дискриминацията и злоупотребата с човешките права. Пънк етиката се състои от редица идеи,които са част от основите на пънк-културата. 

Те включват идеята за антиконформизъм, която се състои в желанието единичният човек да се отдели от масата, често постигайки това чрез противопоставяне на общоприети норми, които са в разрез с правото на личен избор, разбиване на обществени догми, ограничаващи свободата на израз на личността. 

Идеята за самоизобретателност (в оригинал на англ. Do-It-Yourself) призовава всеки пънк към отхвърляне на много готови, оформени и обработени от други хора продукти. DIY е незаменима част от пънк-движението, която дава силен израз в музиката, начина на обличане и изграждането на пънк-образа. Според DIY-етиката, хората трябва да се отърсят от ролята на консуматори на безброй продукти, включително дрехи, храна, украшения, съдове и др., и да се стараят да влизат в ролята на създатели и моделиери на заобикалящата ги среда, с цел тя да бъде нагласена към вътрешното Аз. 

Друга основна цел на самоизобретателността е примамливата за всеки пънк възможност да се противопостави на едрия производител и неговото влияние, да нанася удари по машината, изградена с цел нарушаване на икономичния баланс и разширяване на класовата пропаст между малкия процент крайно заможни и огромния процент социално-средни и слаби хора. Други елементи на пънк-идеологията са критиката и отрицанието. 

Критиката е движеща сила на пънка. Много от хората, въвлечени в пънк-субкултурата виждат света като грешен и небалансиран, обръщайки внимание на най-болните теми на обществото. Част от пънка (по-конкретно Анархо-пънк), в известна степен представлява вечна критика и отрицание към обществените недъзи. Но именно силният критицизъм в пънк-субкултурата я прави почти невъзможна за едно общо, широко категоризиране на идеите ѝ.


Конфликти с определени политически и обществени идеи


Повечето пънкове презират крайно-десните политически идеи. Те се борят против класово разделение, малтретиране и експлоатация на класова, полова и етническа основа. Повечето пънкове поддържат анти-нацистко отношение, едновременно заради строгата дисциплина и железния ред, които представляват нацисткия режим, а също и заради крайно-дискриминационния му характер. 

Според пънк-етиката колкото по-тежки закони и по-строг режим има, толкова по-ужасни са злоупотребите, които се извършват зад кулисите, толкова по-силни са недоволството и съпротивата на несъгласните. Пънк-етиката също така е строго против всякакъв вид война и военни действия. Наблягането на индивидуалността не допуска по никакъв начин идеята за това хора да бъдат убийци, воюващи и жертви по воля на административния апарат.


Разногласия и критика във и към пънк-субкултурата


За съжаление, в пънк-субкултурата има голям брой разногласия, наложени стереотипи, много щети, нанесени от медията и от ентусиазирани деца, които се опитват да навлязат в пънк-културата, слагайки си определение "ПЪНК", но в същото време неспособни да разграничат кое наистина е лошо и кое добро според пънк-етиката. 

Групи и хора категоризират себе си като Пънк, изграждайки добре поддържан имидж, подражавайки на някой пънк-стереотип и появяващи се по популярни медии, неосъзнавайки че това е крайно противно на пънк-културата от която те толкова много са взели. Тежки пукнатини в пънк-идеологията създават най-вече модата, имиджа и грешните пънк-стереотипи които много хора поддържат. 

Пример за корупция в пънк-етиката е грижливото поддържане на определена фрапираща прическа (Гребен) и стереотипни пънк-дрехи с цел издигане на самочувствието пред останалите. Оригиналната идея на ярко-оцветената, стърчаща коса е тя да бъде символ, противоположен на авторитетните, модни символи. Стърчащата коса е било средство с което да постигнеш отхвърляне от останалите. Оригиналната ѝ цел е да е нещо неприемливо от хората с висок авторитет. 

Пънк-модата е израз на желание да отхвърлиш символите на сила, авторитет, богатство и самочувствие, които сякаш е задължително да харесваш. Докато богатия човек би се гордял със скъпа, всепризната за хубава, блестяща дреха, един пънк би направил точно обратното. Той би облякъл евтина, собствено накъсана и/или модифицирана и изработена от него самия дреха, отхвърляйки по този начин вдъхващото страх и респект пре-скъпо притежание на богатия човек, който винаги обича да приема образа на „силния“.


Друг много грешен подход който има в пънк-средите е поддържането на стереотип. Пример за това е образа на пънк-непукист, който пънковете считани за фалшиви обичат да поддържат. Те обичат да влизат в имиджа на див, бесен пънк, на който на му пука от нищо, който обича да се снима с цигара в уста и шише бира в ръка. 

Съществуват и доста така наречени пънк-групи които поддържат подобен имидж, техните текстове обикновено не съдържат никакви добре определени политически или обществени послания. В текстовете на подобни пънкове, смятани от мнозина за неистински, има също открито полово дискриминиране, педофилия и налагане на акохола като стереотип, което е в директен разрез със анархистките идеи, свободата и равенството. 

Пънка, който е зависим от цигари, алкохол или наркотици само спомага на алчни, богати производители да печелят още повече, което също е в директен разрез със анархизма. Самото възприятие на думата анархизъм често води до голяма корупция в самата пънк-субкултура, а основното му правило е: всеки да е свободен, но в същото време да не нарушава свободата на другия.


Пънк групи


От началото си до днешни дни главна движеща сила на пънк-културата е пънк-музиката. Сега има различни стилове пънк, някои все още придържащи се към старите си корени, други въвеждащи по-тежки елементи в музиката си, трети дори сливащи се с поп-музиката.


Някои международно известни музикални пънк изпълнители са:


Dead boys, Бед Релиджън - (Bad Religion), Блек Флаг - (Black Flag), Блонди, Дед Кенедис - (Dead Kennedys), Дисендънтс, Ди Тотен Хозен - (Die Toten Hosen), Демнд, Експлойтед, Клеш, Крас, NOFX, Buzzcocks, Pennywise, Рамоунс - (Ramones), Пати Смит, Rancid, Rise Against, Секс пистълс - (Sex Pistols), Флипър, Той Долс, Free Fly, Мисфитс, The Position, Millencolin, The Stranglers, Cockney Rejects, Zebrahead, Yellowcard, Simple Plan, Green day



Български пънк групи

В България пънк музиката се развива по-късно, но някои групи са създадени още в края на 70-те. Основни представители са: Аборт, Битов Терор, Кокоша глава, Контрол, Милена, Нови цветя (създадени в края на 1970-те и смятани за първата българска пънк група), Ревю, ТВУ, Хиподил, Холера, Чувал чувал, Swindle Cord, Cool to Hate, Crowfish, Цироза, Ремонт, Спънка, Второто национално нищо, DDT ( dichloro diphenyl trichloroethane ), УЗЗУ, Побой, Момчета с кубинки Конфронт, Игнор, Таран, Аве Мария, Кале, CounterBuff, Bombshelter, Без Изход, Blank Generation, Alcoholical Skills, FAYD, Разврат и поквара, Бензин, Регионална Психоза, МПС, Пройдоха, Фитил, Punkyblues, Летците, Bright Sight, Разкол, Джаста Праста, No Regrets

***


Хардкор пънк


Хардкор пънк (или само хардкор) е стил в музиката и отделна субкултура, произлизащ от американската и британските пънк сцени в края на 70-те. Той е по-простият, бърз и гневен събрат на класическия пънк, като с течението на времето е стигнал развитие и свързване с много други жанрове и подстилове. Темите засегнати в песните биват най-разнообразни - политика, религия, социална несправедливост, расизъм, сексизъм, вегетарианство/веганство, стрейт едж, война, положението на самата субкултура, а в някои групи дори окултизъм и мистицизъм.


Класически хардкор пънк (1978-1986 г.)


Хардкорът възниква като отговор на социалното положение в САЩ към края на 70-те. За родно място на субкултурата са сочени спокойните предградия на всички големи градове в Америка, без да се изключват и бедните, опасни квартали на Ню Йорк, Детройт и т.н. Първите банди от този период носят типичния за културата D.I.Y. (Do It Yourself - Направи си сам) манталитет. 

Той се изразява в издаването на зинове и дискове, организирането на концерти и поддържането на банди, без намесата на големи звукозаписни компании. Едно от основните имена в пънк сцената в началото на 80-те е безспорно Bad Brains, за които се казва, че с всеки концерт променяли стотици човешки съдби. Уникалното при тази група, освен техните емоционални и внушителни изпълнения и вкарването на реге елементи, е това,че всички членове на групата са афроамериканци. Тяхната музика повлиява в широк аспект на цялата източнокрайбрежна пънк сцена - най-вече във Вашингтон и Ню Йорк. 

В същото време по западното крайбрежие пънк сцената е в разцвета си. Въпреки липсата на силна урбанизирана среда, каквато може да се срещне в Ню Йорк, в покрайнините на Лос Анджелис и Ориндж Каунти се появяват едни от най-обичаните и известни хардкор банди, а именно Black Flag, а по-късно и The Circle Jerks. 

Black Flag са абсолютен феномен. Съчетавайки пънк етиката, бързите рифове и хоровите напеви, групата за бързо време успява да се сдобие с широка фенска маса почти във всички краища на САЩ и е една от най-бързо развиващите се банди в сцената. В по-късните години на съществуването си, групата привлича вокалиста на стрейт едж пънк бандата State Of Alert - Хенри Ролинс, който е един от най-известните представители на сцената. 

Концертите са съпроводени със страшно много насилие и агресивно взаимоотношение между публика-група и в чести случаи - полиция. Агресивното поведение на групите бързо се предава към публиката, което преминава от типичния пънкарски пого танц към по-бързия, брутален и неконтролируем мош. Повратна точка в хардкор сцената от началото на 80-те е появата на група Minor Threat, чиито членове преди това са свирили под името The Teen Idles. 

Основно лице на групата е Иън Макей, който,смятайки,че сцената върви към своето самоунищожение чрез злоупотребата с алкохол,напсива песните Out Of Step и Straight Edge, създавайки субкултурен феномен, известен под името "стрейт едж" - целенасочено отказване от всички вредни субстанции като алкохол, цигари и наркотици. И докато в началото Minor Threat просто изказват своето виждане за нещата, идеите им биват възприети от по-агресивно настроените групи в Бостън като Social System Decontrol (SSD), DYS и Negative FX, които често създавали проблеми на неприемащите стрейт едж идеологията хардкор младежи. 

Наред с тях се появяват и страшно много по-експериментални и мелодични банди като Mission Of Burma, Flipper и Husker Du. Към средата на 80-те, нюйоркската сцена бележи огромен подем, особено повлияните от траш метъла и ой музиката банди като Agnostic Front, Cro-Mags, Leeway и Iron Cross, които и до днес се сочат за еталон в жанра. Към края на 86-та повечето хардкор пънк банди или променят стила си към по метъл звучене, като Black Flag, DYS или се разпадат. Отделно в Англия социалното положение намира отклик в банди като Amebix, Discharge, Varukers и Chaos UK, които са представители на UK Hardcore вълната от началото на 80-те. Тяхното мрачно и апокалиптично звучене полага основите на европейските crust и d-beat стилове.



Youth Crew Хардкор (1986-1990 г.)


Новото поколение хардкор хлапета в САЩ идват предимно от семейства средна класа и страстта им по стари банди като Minor Threat дълго е възпирана, тъй като повечето от тях са под 21 годишна възраст (легалната възраст за консумиране на алкохол в САЩ) и често не били допускани в клубовете, където свирели любимите им групи. 

Решението било да се слагат х-ове по ръцете на малолетните, за да не им се сервира алкохол. С все по-силното навлизане на стрейт едж-а, х-овете по ръцете се превръщат в символ на отдаденост и уважение към тази субкултура. Повечето хлапета, които са на по 15-16 години основават собствени социални групи от приятели известни като "ют крю" (youth crew - младежки екип), а техният манталитет е отразен в много банди, представляващи този период. 

Основното нещо, което отличава ют крю бандите от старите хардкор пънк е по-бързото и траш-повлияно звучене на песните, съпроводено с насечени рифове и хорове. Друго важно нещо е външният вид - ют крю поддръжниците не носят кубинки и тесни дънки като старите хардкор пънкове, а вместо това са с много къси - военни прически, тениски и суичъри на любимите си групи, къси гащи или средно-широки дънки, завършващи с високи кецове, най-често Найк или Ванс. Текстовете на песните засягат предимно социалното положение в страната както и положението на самата хардкор субкултура. 

За основна група в поджанра се сочат Youth Of Today, чийто вокалист Рей Капо, за пръв път обръща внимание на правата на животните и открито говори и пее за вегетарианство и веганизъм, както и за алтернативна религия - Кришнарство. Стрейт Едж е една от най-основните теми засягани в ют крю банди като Insted, Bold и техният култов химн "Nailed To The X", Gorilla Biscuits, Chain Of Strength, които изпяват култовото "True Till Death", Inside Out, със сегашния вокалист на Rage Against The Machine - Зак Де Ла Роха както и по-агресивно настроените Judge, Project X и бостънците Slapshot. 

Youth crew бандите са мразени от мнозина, най-вече защото се смятало, че внасят смут в сцената, а въпросните ют крю-та привличали само агресивни хлапета, които създавали проблеми и нападали физически, тези които не били съгласни с идеите им. Друга причина за силната неприязън към този род групи е обявяването им за "позьори" от множество хардкор хлапета, след като голяма част от тези групи скъскват със стрейт едж-а, както правят Gorilla Biscuits и Chain Of Strength.



New School Hardcore (1990-1998 г.)


С постоянното развитие на хардкора и идва и тенденцията за метализиране на пънкарския звук. Точно тази тенденция полага основите на ню скуул хардкора, който години по-късно прераства в метълкор. Редица стари банди като Judge, Cro-Mags, Leeway и Agnostic Front имат открити траш метъл влияния в музиката си, а това от своя страна повлиява по-новите банди изникващи на хоризонта. 

Една от най-значимите хардкор банди от края на 80-те и началото на 90-те е кливлъндската формация Integrity (преди известни като Die Hard), чиито членове повлияни от негативния и мрачен подход на Judge, стигат до нови крайности като вкарват открито тежки, насечени части наред с бързите хардкор рифове, съчетани с китарни сола. Промяната не е само в чисто музикален аспект. Това, което истински шокира свикналите да слушат за крю-та и политика хлапета, са текстовете на групата, които представляват чисто апокалиптични виждания за края на света и навлизането на чудовищни демони в нашия свят. Друго голямо име са Earth Crisis от Сиракуза, които са първата изцяло веган стрейт едж ориентирана банда, която да придобие световна фенска база


Ето ви и малко заглавия:

01. Mae - March Of The Pigs (Originally Performed By Nine Inch Nails)
02. Plain White T's - Song 2 (Originally Performed By Blur)
03. Gym Class Heroes - Under The Bridge (By Red Hot Chili Peppers)
04. Copeland - Black Hole Sun (Originally Performed By Soundgarden)
05. Hit The Lights - Hey Jealousy (Originally Performed By The Gin Blossoms)
06. Emery - All I Want (Originally Performed By Toad The Wet Sprocket)
07. Scary Kids, Scaring Kids - Losing My Religion (Originally Performed By R.E.M.)
08. Cartel - Wonderwall (Originally Performed By Oasis)
09. The Killing Moon - You Oughta Know (Originally Performed By Alanis Morissette)
10. Bleeding Through - Stars (Originally Performed By Hum)
11. Anberlin - Enjoy The Silence (Originally Performed By Depeche Mode)
12. Eighteen Visions - Beautiful People (Originally Performed By Marilyn Manson)
13. The Starting Line - Big Time Sensuality (Originally Performed By Bjork)
14. So They Say - In Bloom (Originally Performed By Nirvana)
15. Bedlight For Blue Eyes - Jumper (Originally Performed By Third Eye Blind)
01. Get Scared - My Own Worst Enemy (Originally Performed By Lit)
02. Memphis May Fire - Interstate Love Song (Originally Performed By Stone Temple Pilots)
03. Asking Alexandria - Closer (Originally Performed By Nine Inch Nails)
04. The Color Morale - Everlong (Originally Performed By Foo Fighters)
05. Chunk! No, Captain Chunk! - All Star (Originally Performed By Smash Mouth)
06. Mayday Parade - Comedown (Originally Performed By Bush)
07. Motionless In White - Du Hast (Originally Performed By Rammstein)
08. Yellowcard - Today (Originally Performed By Smashing Pumpkins)
09. Hands Like Houses - Torn (Originally Performed By Natalie Imbruglia)
10. The Ghost Inside - Southtown (Originally Performed By P.O.D.)
11. Falling In Reverse - Gangstas Paradise (Originally Performed By Coolio)
12. Ice Nine Kills - Good Riddance (Time Of Your Life)
01. Breathe Carolina - Savages
02. Blessthefall - Hollow Bodies
03. Get Scared - Badly Broken
04. Mayday Parade - Hold Onto Me
05. Real Friends - Late Nights In My Car
06. Chunk! No, Captain Chunk! - Haters Gonna Hate
07. The Downtown Fiction - Some Place On Earth
08. Motionless In White - Sick From The Melt (Feat. Trevor Friedrich)
09. Hellogoodbye - (Everything Is) Debatable
10. Ice Nine Kills - The Power Of Belief





Сто умопомрачителни рок хита.

1. Smoke On The Water - Deep Purple
2. Another Brick In The Wall Part 2 - Pink Floyd
3. Stairway To Heaven - Led Zeppelin
4. Bohemian Rhapsody - Queen
5. Nothing Else Mathers - Metallica
6. Highway To Hell - AC/DC
7. Back In Black - AC/DC
8. Paradise City - Guns N Roses
9. Child In Time - Deep Purple
10. Sweet Child O`Mine - Guns N`Roses
11. Here I Go Again - Whitesnake
12. Smells Like Teen Spirit - Nirvana
13. Hotel California - Eagles
14. Money For Nothing - Dire Straits
15. Highway Star - Deep Purple
16. One - Metallica 
17. Splitter Pine - DumDum Boys
18. Born To Be wild - Steppenwolf
19. You Shook Me All Night Long - AC/DC
20. Run to the Hills - Iron Maiden 
21. The Unforgiven - Metallica
22. Fireball - Deep Purple
23. Lazy - Deep Purple
24. Born In The USA - Bruce Springsteen
25. Poison - Alice Cooper
26. Satisfaction - The Rolling Stones
27. Sultans Of Swing - Dire Straits
28. Thunderstruck - AC/DC
29. Money - Pink Floyd
30. Living On A Prayer - Bon Jovi
31. Eye Of The Tiger - Survivour
32. Perfect Stranger - Deep Purple
33. Paranoid - Black Sabbath
34. Comfortably Numb - Pink Floyd
35. Numer of the beast - Iron Maiden
36. Ace Of Spades - Motörhead
37. Knocking At Your Backdoor - Deep Purple
38. Hey Joe - Jimi Hendrix
39. Knockin On Heavens Door - Bob Dyland
40. I was Mad For Loving You - Kiss
41. Can`t Let You Go - Rainbow
42. Anuones Daughter - Deep Purple
43. House Of The Rising Sun - The Animals
44. Stargazer - Rainbow
45. Holy Diver - Dio
46. Whole Lotta Love - Led Zeppelin
47. Rockin`In The Free World - Neil Young
48. Imagine - John Lennon
49. Jailhouse Rock - Elvis Presley
50. Should I Stay Or Should I Go - The Clash
51. Killing in the name of - Rage against the machine
52. Were Not Gonna Take It - Twisted Sister
53. All Along The Watchctower - Jimi Hendrix
54. I Love Rock`N Roll - Joan Jett
55. 10 000 Lovers - TNT 
56. The Ballroom Blitz - The Sweet
57. Whiskey In The Jar - Thin Lizzi
58. The Final Countdown - Europe
59. Like A Rolling Stone - Bob Dylan
60. The Trooper - Iron Maiden
61. With Or Whitout You - U2
62. Brothers In Arms - Dire Straits
63. We Will Rock You - Queen
64. Voodoo Child - Jimi Hendrix 
65. Ziggy Stardust - David Bowie
66. Pride (In The Name Of Love) - U2
67. Jump - Van Halen
68. The Boys Are Back In Town - Thin Lizzy
69. Welcome To The Jungle - Guns n`Roses
70. I Wanna Rock - Twisted Sisters
71. God Save The Queen - The Sex Pistols
72. Free Bird - Lynyrd Skynyrd
73. White Wedding - Billy Idol
74. Sympathy For The Devil - The Rolling Stones
75. You Really Got Me - The Kinks
76. Angie - The Rolling Stones
77. Can I Play With Madness - Iron Maiden
78. Bark At The Moon - Ozzy Osbourne
79. Paint It Black - the Rolling Stones
80. Every Breath You Take - Police
81. Hound Dog - Elvis Presley
82. Jumpin' Jack Flash - The Rolling Stones
83. Rock And Roll All Night - Kiss
84. Johnny B Goode - Chuck Berry
85. Honky Tonk Women - The Rolling Stones
86. Dreamer - Ozzy Osbourne
87. Great Balls Of Fire - Jerry Lee Lewis
88. Wonderwall - Oasis
89. Whiplash - Metallica
90. Beds Are Burning - Midnight Oil
91. Pour Some Sugar On Me - Def Leppard
92. Yesterday - Paul McCartney
93. Helter Skelter - The Beatles 
94. Heartbreak Hotel - Elvis Presley
95. My Generation - The Who
96. Litium - Nirvana
97. Heavens On Fire - Kiss
98. Rock & Roll - Led Zeppelin
99. Space Oddity - David Bowie 
100. Rape Me - Nirvana

История на Рока! (rock'n'roll)

Рок музиката, накратко рок (на английски: Rock, съкратено от rock'n'roll), е популярен музикален жанр, обобщаващ няколко поджанра и водещ началото си от първата половина на 1950-те години на XX век в САЩ. Корените му се крият в ранния ритъм енд блус и американската кънтри музика, както и в джаза и класическата музика. За негова официална рождена дата се счита записването на песента на Бил Хейли „Rock Around the Clock“ през 1954 година, която събужда невиждан дотогава интерес.

В рока се използва водещ вокал, съпроводен от електрически китари, бас китара и барабани. Много от подстиловете му използват клавишни инструменти, като пиано, орган, а от 1970 година насам, и синтезатори. Рокът е и особен вид субкултура, защото влияе на модата и различните течения като хипи, пънк, металисти, готи, които са неразривно свързани с определен жанр на рок музиката.

Виден представител на рока е Елвис Пресли, наричан Кралят на рокендрола. В края на 1960-те години рок музиката е смесена с фолк музиката за да се получи фолк рок и с джаза за да се получи джаз рок. През 1970-те години рокът е силно повлиян от соул, фънк и латино музиката. По същото време от рока се развиват няколко поджанра, като софт рок, блус рок, хеви метъл, прогресив рок и пънк рок. Новите поджанрове през 1980-те години включват хард рок и алтернатив рок. През 1990-те се появяват грънджът, бритпопът и инди рокът.



1950-те и началото на 1960-те


В края на 50-те години младият радиоводещ Алън Фрийд за първи път употребява понятието рокендрол – умелата и интересна смесица между ритъм енд блус, кънтри музика, блус, буги и джаз. Това е първият жанр на рок музиката. Афро-американци като Чък Бери, Литъл Ричард, Бо Дидли и Фатс Домино изпълняват своята музика главно пред афро-американска публика, отхвърляни от белите заради расови предразсъдъци. Приемането на рока като главно направление в музиката става в средата на 1950-те години, когато както Бо Дидли казва „ofay dudes“ (или бели хора) подписват с водещ издател и започват да правят кавъри на тяхната музика. Елвис Пресли и Бил Хейли, както и дъ Кометс, Бъди Холи, Джери Лий Люис и Джони Кеш често правят турнета заедно в САЩ и Великобритания. Около края на 1950-те години черни и бели артисти излизат заедно на концерти и така слушателите разбират кои са всъщност истинските изпълнители на хитовете, които слушат по радиото и телевизията, като например популярната песен на Литъл Ричард „Тути Фрути“.



Чък Бери


Съществува дебат за това кое да се счита за първата рокендрол песен. Един от кандидатите е Rocket 88 на Джаки Бренстън и неговите Делта Катс (всъщност, Айк Търнър и неговият състав „Кралете на ритъма“), записана от Сам Филипс и Сън рекърдс през 1951 година. Четири години по-късно, Бил Хейли и „Rock Around the Clock“ (1955) става първата рокендрол песен да се изкачи на първо място в музикалните класации и на първо място по продажби, по този начин отваряйки вратата към целия свят да чуе тази нова музика.Затова много музикални специалисти считат това за рождена дата на рокендрола. Списанието Rolling Stone през 2004 година излиза със становището, че „That's All Right (Mama)“ (1954), на Елвис Пресли трябва да се счита за първата рокендрол песен. Едни от пионерите в този жанр са Чък Бери, Бо Дидли, Фатс Домино, Литъл Ричард, Джери Лий Люис и Джийн Винсент. Много скоро рокендролът започва да доминира класациите и концертите и да се превръща в основен фактор в продажбите на плочи.


Рокабили


Друг жанр е рокабили, комбинация на рокендрол и хилбили (вид кънтри), който става популярен в звукозаписните студия и на концерти към средата на 1950-те години. Негови представители са Карл Пъркинс, Джери Лий Люис, Бъди Холи, Евърли Брадърс и разбира се Елвис Пресли.Едни от най-популярните песни през периода са „The Great Pretender“ (1955) и „Yakety Yak“ (1958), които макар и лековати и смехотворни, жънат голям успех. Това е периодът когато електрическата китара започва да става все по-популярна и новият стил на свирене претърпява развитие.


Към края на 50-те и началото на 60-те рокендрола преживява тежки времена – през 1959 г. при самолетна катастрофа умират Бъди Холи и Ричи Валенс, Елвис заминава да служи в армията, Литъл Ричард се отказва от музиката за да стане свещеник, срещу Джери Лий Люис и Чък Бери има повдигнати обвинения и кариерата им страда значително. Това дава идеята на много коментатори и специалисти, че ерата на рокендрола е приключила. Въпреки че рокът временно запада, той не изчезва. Характерното за края на 1950-те и началото на 60-те е, че изпълнителите са предимно жени или черни.




Рок музиката в Англия


До появата на бит музиката, в областта на рок музиката Англия не може да конкурира Щатите, макар че първите записи там се появяват още през 1950-те и има гостуващи музиканти. На британския рокендрол най-голямо влияние оказва не кънтри или джаз, а така наречения скифъл, чийто виден представител е Лони Донеган, който по-късно започва да изпълнява рокендрол. Първите изпълнители, които могат да съперничат на американците, стават Клиф Ричард и The Shadows. Първият британски хит е „Move It“, на Клиф Ричард. По това време една от бъдещите световноизвестни рок групи, Бийтълс, прави първите си стъпки под името The Quarrymen.


Сърф музика

През 1958 година е записана композицията „Rumble“ на китариста Линк Рей, в която за първи път е използван ефекта на фъза (fuzz) на китара. Линк Рей съвместно с Дик Дейл и The Surfaris слага началото на жанра инструментален танцувален рокендрол, наречен сърф, на основата на хавайското звучене на китарата с ефект на вибрато. Едни от пионерите в този жанр са The Fireballs, The Ventures, The Chantays, Bel-Airs, The Challengers, Eddie & the Showme, а в Англия – The Shadows. Повечето от тези състави са сформирани в Южна Калифорния.

Нарастващата популярност на този жанр кара групи от други жанрове да се включат в него. Между тях са The Astronauts, The Trashmen и The Rivieras. Групата от Австралия The Atlantics прави съществени приноси към звука на сърф рока. Европейските инструментални състави от този период са The Shadows и The Dakotas

Едва по-късно инструменталният сърф отстъпва място на вокалния, чийто най-известни представители са Jan and Dean и Бийч Бойс, което след това дава началото на сърф рока. Най-големият комерсиален успех на сърф музиката се дължи на Бийч Бойс, група, която е сформирана в Южна Калифорния през 1961 година. Техните ранни албуми са съчетание от инструментален и вокален сърф. Техният първи хит, „Surfin'“ през 1962 година достига Billboard top 100 и сърф музиката се превръща в национално явление. 

От 1963 година Браян Уилсън става главният композитор и продуцент на групата и новите хитове „Fun, Fun, Fun“ (1964) и „California Girls“ (1965) достигат световна популярност. Единствената друга група, която жъне успех в този жанр е Jan & Dean, които имат №1 хит със „Surf City“ (написана със съдействието на Браян Уилсън) през 1963 година. Краят на сърф музиката настъпва с британското нахлуване (the British Invasion) което започва през 1964 година. След това единствената американска група, която до някаква степен може да съперничи на Бийтълс, остава Бийч Бойс, особено албумът им „Pet Sounds“.


Златните години (1963 – 1974)Британското нашествие


Бийтълс

Към края на 1962 година на английската рок сцена се появяват бит групите, като Бийтълс, които са под влияние на широк спектър от американската музика – соул, ритъм енд блус и сърф. В началото те следват звука на американската музика, особено тази, пригодена за танца туист, но постепенно смесват техните оригинални композиции и сложни музикални идеи, докато получат собствено звучене. В средата на 1962 година Ролинг Стоунс стартират като една от групите с характерно влияние от блуса, други такива са Енимълс и Ярдбърдс. През 1963 г., Бийтълс и други бит групи, като The Searchers и The Hollies, получават широка популярност и постигат голям комерсиален успех.

Британският рок започва да пробива и да се влива в основното направление на музиката в САЩ през януари 1964 година с невероятния успех на Бийтълс при тяхното първо турне на американска земя. „I Want to Hold Your Hand“ става първият №1 хит на Billboard Hot 100, което дава началото на британското нашествие в американските музикални класации. Песента влиза в класациите на 18 януари 1964 година като номер 45 и става номер едно след 7 седмици и остава на това място 15 седмици.Тяхната първа поява на шоуто на Ед Съливан на 9 февруари е считана за крайъгълен камък на американската поп култура. Предаването е гледано от 73 милиона зрители, което за това време поставя своеобразен рекорд.

През следващите две години, песни на Чад и Джереми, Питър и Гордън, The Animals, Манфред Ман, Петула Кларк, Freddie and the Dreamers, Wayne Fontana and the Mindbenders, Herman's Hermits, The Rolling Stones, The Troggs и Donovan също достигат до номер едно в класациите. Британските групи доминират музикалните класации и у дома в Обединеното кралство. Това отваря вратите за световна слава на британски и ирландски групи и слага край на инструменталния сърф рок и вокалните женски групи. Макар и за кратко, това дава отрицателно отражение на кариерите на Фатс Домино, Чъби Чекър и дори Елвис. Британското нахлуване на рок музиката освен със своеобразното си звучене се налага и утврждава и с новата тенденция – рок музикантите да пишат своя собствена музика и текст за песните си.



Психеделичен рок


Джими Хендрикс през 1967 година

Психеделичната музика като цяло е вдъхновена от LSD и започва на фолклорната сцена, като за първи път терминът е употребен от Holy Modal Rounders в техния запис от 1964 година „Hesitation Blues“.[27] Първата група, която характеризира стила си като психеделичен рок, е 13th Floor Elevators от Тексас, в края на 1965 г.; те издават албума The Psychedelic Sounds of the 13th Floor Elevators през следващата 1966 година.Бийтълс въвеждат много от най-главните елементи на психеделичния звук с „I Feel Fine“, албума „Rubber Soul“, „Rain“ и някои песни от албума „Revolver“.

Психеделичният рок практически започва от Калифорния и завладява музикалната сцена, след като много групи преминават от фолк към фолк рок около 1965 г. Психеделиката се превръща в начин на живот, който се оформя в Сан Франциско, като най-видни представители в музиката стават Грейтфул Дед, Кънтри Джо енд дъ Фиш, The Great Society и Джеферсън Еърплейн.The Byrds преминават бързо от фолк рок през 1965 година към психеделик през 1966 г., като техният сингъл „Eight Miles High“ е разглеждан от широката публика като отнасящ се за употребата на наркотици. В Англия най-видния представител на този жанр са The Yardbirds, с песните „Still I'm Sad“ (1965) и „Over Under Sideways Down“ (1966). От 1966 година се включват нови групи като Пинк Флойд, Traffic и Soft Machine. През същата година се появява хит албума на Donovan „Sunshine Superman“ и се състои дебюта на групите Крийм и Икспириънс, като самият Джими Хендрикс се превръща по-късно в лице и символ на психеделиката.

Психеделичният рок достига апогея си в края на десетилетието. През 1967 година Бийтълс дават своя определен психеделичен отпечатък с пускането на албума Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band, който съдържа доста противоречивата песен „Lucy in the Sky with Diamonds“. Rolling Stones отговарят с Their Satanic Majesties Request.[28] Pink Floyd пускат The Piper at the Gates of Dawn.

В Америка краят на десетилетието е белязано с лятото на любовта и считаният за връх фестивал в Монтерей, който прави звезди от Джими Хендрикс и Ху, като сингълът на последните, „I Can See for Miles“, определено преминава в психеделична територия. Ключови изпълнения и записи от края на десетилетието са „Surrealistic Pillow“ на Jefferson Airplane и „Strange Days“ на Дорс. Като кулминационна точка на ерата на психеделичния рок може да се счита проведеният през 1969 година фестивал в Удсток, в който участват едни от най-изявените представители на този жанр тогава като Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Сантана, Кънтри Джо енд дъ Фиш и други. В началото на следващото десетилетие обаче този жанр постепенно запада, като вероятно не малка роля за това изиграват ненавременните кончини на Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Джим Морисън. Много от останалите състави се връщат към класическото звучене на рока и изоставят психеделичното звучене.



Поп рок


Евърли Брадърс през 2006 година.

Терминът поп е използван още от началото на 20-ти век и с него се означава популярна музика по принцип, но от 1950-те започва да се използва за определен жанр, предназначен за младата публика и представляващ по-омекотена форма на рокендрола. След британското нашествие, някъде около 1967 година, терминът поп музика започва да се използва едва ли не като противоположност на рок музика. В контраст на поп рока, рок музиката се свързва с определени субкултури, слага акцента на артистичните стойности, виртуозността, автентичността и важността от представления на живо.

Въпреки всичко това поп и рок музиката имат много близко звучене и дори текстове. Думата поп рок се използва по принцип за музика, която е ориентирана към комерсиален успех. Поп рока е определен от някои като вариант на рок музика. Негови изпълнители са Елтън Джон, Пол Маккартни, Евърли Брадърс, Род Стюарт и Чикаго.Други пък я определят като вариант на поп музиката.



Блус рок


Втората вълна на британското нахлуване в музиката е от музиканти, които са вдъхновени от американския блус, като например Ролинг Стоунс и Ярдбърдс. Британските изпълнители на блус от 1950-те и 1960-те са вдъхновени от акустичните звуци на изпълнители като Лийд Бели и Робърт Джонсън. Постепенно те въвеждат усилватели с по-силен звук, най-често в близост до електрическата китара. Блус рокът се ражда като комбинация на стандартите на блуса с инструменталните възможности и акценти на рок музиката.


Ерик Клептън в Барселона, 1974 г.

Другият фокус на блуса е около Джон Мейол, който сформира групата Джон Мейол и Блусбрейкърс, известна само като Блусбрейкърс, в чийто състав влизат Ерик Клептън (след като напуска Ярдбърдс) и Питър Грийн. Особено важно събитие е пускането на албума Blues Breakers with Eric Clapton (1966), считан за ключов запис на британския блус, който след това е имитиран и възпроизвеждан от американски и английски последователи. По-късно Ерик Клептън сформира супергрупите Cream, Blind Faith и Дерек енд Доминос, последвани от дългогодишна солова кариера, която спомага за утвърждаването на блус рока като едно от главните направления на рок музиката. Грийн заедно с Мик Флийтуд и Джон Макви сформират Флийтуд Мак, като групата има един от най-големите комерсилани успехи в този жанр. В края на 1960-те Джеф Бек, също от Yardbirds, се мести от блус рок къх хеви рок с групата си The Jeff Beck Group. Последният китарист от Yardbirds Джими Пейдж сформира The New Yardbirds, който много скоро след това се превръщат в Led Zeppelin, чийто ранни албуми са силно повлияни от блуса.

В Америка първият изпълнител на блус рок е Лони Мак, но жанрът започва да се развива истински към средата на 1960-те, под влиянието на британските блус изпълнители. Известни изпълнители в този жанр са Пол Бътърфийлд, Canned Heat, Джеферсън Еърплейн, Джанис Джоплин, Джони Уинтър, The J. Geils Band и Джими Хендрикс. Групи като Allman Brothers Band, Ленърд Скинърд и ЗиЗи Топ от южните щати, въвеждат елементи на кънтри в техните изпълнения и създават така наречения рок на Юга.

Първите блус рок изпълнители имитират джаз изпълнителите с дълги импровизации, които после стават основата на прогресив рок. Около 1970 година блус рокът започва да става все по-тежък, като пример за това са Лед Цепелин и Дийп Пърпъл, като границата между блус рок и хард рок почти се заличава. През 1970-те представители на блуса са Джордж Търоугуд и Пат Травърс,[43] и от британците Стейтъс Куо и Foghat, но като цяло през този период блус рокът започва да запада.



Фолк рок


Джоун Байез, Боб Дилън.

Около 1960-те, музиката, произлязла от американската фолклорна музика се превръща в колосално движение, което използва традиционна музика примесена с нови композиции, обикновено на акустични инструменти. В Америка пионери на този жанр стават Уди Гътри и Пийт Сийгър и често техните имена се свързват с прогресивната политика и работническите движения. В началото на 1960-те Джоун Байез и Боб Дилън застават в челото на това движение като автори и изпълнители на този жанр. Песните на Дълън „Blowin' in the Wind“ (1963) и „Masters of War“ (1963) стават хитове, като по този начин „музиката на протеста“ достига широка аудитория. Въпреки това рок и фолк все още остават отделни жанрове, доста често с антагонистична публика.

Ранни опити да се комбинират елементи на рок и фолк са направени от Енимълс с песента им „House of the Rising Sun“ (1964), което се счита за първата комерсиално успешна фолк песен, която използва инструменти на рока

Счита се, че фолк рокът излиза истински на сцената с появата на Бърдс и записаната от Дилън „Mr. Tambourine Man“, която се изкачва на първо място в музикалните класации през 1965 г. По-късно същата година Боб Дилън използва електронни инструменти в „Like a Rolling Stone“, която моментално става хит в САЩ. В Калифорния фолк рокът става популярен с Мамас енд Папас и Crosby, Stills and Nash и преминава към електронни инструменти. В Ню Йорк известни изпълнители на фолк рок са The Lovin' Spoonful и Саймън и Гарфънкъл.

Тези групи и състави повлияват на британските изпълнители като Донован и Fairport Convention.

Върхът на популярността на фолк рока е през 1967-1968 година, след което много групи и изпълнители преминават в други жанрове и течения, включително Боб Дилън и the Byrds, които се ориентират към кънтри рок. Въпреки това фолк рокът има голямо влияние върху развитието на рок музиката и спомага за развитието на нови идеи, песни на протеста и концепцията за автентичност.



Софт рок, хард рок и хеви метъл


Кис на концерт през 2004 година

От края на 1960-те става обичайно официалната рок музика да се разделя на софт и хард рок. Софт рокът обикновено произлиза от фолк рока, използва акустични инструменти и слага акцента на мелодичност и хармония. Едни от най-основните изпълнители са Керъл Кинг, Кат Стивънс и Джеймс Тейлър. Комерсиалният връх идва около средата на 1970-те с Били Джоел, Америка и реформираните Флийтуд Мак, чийто албум „Rumours“ (1977) става най-продаваният на десетилетието.

Противоположно на софт рока, хард рокът най-често произлиза от блус рока и по принцип е много по-интензивен и се свири с по-голяма сила на звука. Основна, на преден план е електрическата китара, като ритмичен инструмент и като соло инструмент, използвана с различни ефекти. Някои от ключовите изпълнители са британските Ху и Кинкс, както и изпълнители от психеделичната ера като Крийм, Джими Хендрикс и The Jeff Beck Group. Хард рок групи с международен успех през 1970-те са Куийн, Тин Лизи, Аеросмит и Ей Си/Ди Си.

От края на 1960-те започва да се използва термина хеви метъл, за да се опишат някои хард рок музиканти, които свирят с още по-голяма сила и интензивност. За първи път терминът е използван от Степънулф в „Born to be Wild“ (1967) и след това за групи като Блу Чиър и Гранд Фънк Рейлроуд. Около 1970 година различни британски състави развиват типичните звуци и стилове, които спомагат за развитието на под-жанрове. Лед Цепелин прибавя елементи на фантазия, Дийп Пърпъл внася симфонични звуци и Блек Сабат придава по-„тъмен“ звук на изпълненията си чрез елементи на готика.[64] Всички тези елементи са използвани и от „второто поколение“ хеви метъл групи в края на 1970-те: Джудас Прийст, ЮЕфО, Моторхед и Рейнбоу от Англия; Кис, Тед Наджънт и Blue Öyster Cult от САЩ; Ръш от Канада и Скорпиънс от Германия.


За да не бъда голословен, ето ви сто evergreen-a от 
моята лична колекция:  сто безсмъртни рок енд рол хита